Филмът представя град Белене през всекидневието и житейските истории на различни негови жители, които живеят между идеологизираните образи на ядрената електроцентрала и концлагера. Разположен на брега на река Дунав в Северна България, градът страда от криза на идентичността. Между 1949 и 1959 г. на близък остров е бил разположен небезизвестен комунистически лагер. В момента Белене е в 25-ата година, откакто край него се работи по друг проект, който - ако бъде завършен - обещава да донесе икономическа благодат: АЕЦ. Ексцентричният трагикомичен филм е за мрачното минало, което властва над съненото, тормозено от комари население на града. Ужасяващата история на местния концентрационен лагер и вероятните вредни ефекти от атомните амбиции на Белене са доста прикрити в ежедневните разговори на местните жители. Вместо това комарите – една тегоба, която е останала постоянна въпреки основните занимания в града – са постоянен предмет на дискусии. Да опишем обитателите на града просто като колоритна група, ще бъде израз на силно подценяване: сред тях има пияни ловци на глигани, мажоретки от Техникума по ядрена енергетика „Мария Кюри”, поклонник на пианото, войници от близката база на НАТО, както и лаконичен бивш кмет, който е работил за тайните служби и е бил надзирател в лагера. Все пак една фигура въплъщава проблемното наследство на Белене най-добре: Юлия Ръжгева, бивша надзирателка, излежала присъда от 3 години и половина за убийство, въпреки че не се е признала за виновна. Дъщеря й Пенка обсъжда влиянието на присъдата над семейството им, тъй като Ръжгева се самоубива през 2005 г., вече в напреднала фаза на Паркинсън.