След смъртта на съпруга си, известен цигулар, Дора Фабиани открива, че той е водил двойствен живот.
Тя подарява неговата цигулка на Амир, талантливия син на бедно босненско семейство. Но тогава собственият й син предявява претенции към ценния инструмент и тук избухва спор.
Нарастващият антагонизъм между покойния музикант и неговата съпруга, между неудовлетворения копнеж на майката на Амир и вечно пияния й мъж, както и между класическата музика и фолклорните песни, които пияниците пеят в запуснатите барове е описан с дълбок психологизъм и чувствителност.