Годината е 1942. Брюксел, Белгия. Миша е на 7, 8 години. Целият й живот е минал в бягане и криене. В опит да я опазят от нацистите, родителите й я местят от училище в училище. В училище, вкъщи, на улицата – никъде не е безопасно. За съжаление, арестуват родителите й и тя попада в семейство, което започва да я експлоатира за пари. Към нея се привързва единствено Жан. Той я запознава със света на природата, показва й как да се държи с животните и я учи никога да не се доверява на възрастни. Миша не спира да мисли как да намери родителите си. Жан й обяснява, че арестуваните ги изпращат на Изток и й подарява компас. Тогава тя решава да последва компаса на изток и сама да открие родителите си. Именно така започва нейното отчаено пътешествие. Сама, травмирана и ужасно уязвима. Спасява я семейство вълци, които я осиновяват. Постепенно между момиченцето и нейните закрилници се заражда неповторима и силна любов. Миша минава през безброй патила – и трагични, и забавни, но еднакво трогателни. Вълчицата, която тя нарича Мама Рита, и вълкът Татко Ита помагат на момиченцето да оцелее и й дават сила да продължи своя път. От село на село, Миша прекосява Германия и Полша и стига до Украйна. Гладна, съкрушена и изтощена, тя никога не губи вярата си, че ще намери своите родители. Но Миша никога повече няма да ги види. Тя е едно от хилядите сирачета, чиито родители са убити от нацистите.