Изабел преподава немски език в градска гимназия. Тя работи по заместване и затова ходи там, където имат такава нужда от нея. Бруно е дребен измамник – краде коли, влиза с взлом в апартаменти. Сивото ежедневие и на двамата е прекъснато от кола, която блъска Изабел пред кафенето, в което Бруно похапва сандвич. Той се втурва към нея, но докато се приближава, се чуди дали да й помогне или да открадне часовника й. В момента, в който посяга към китката й, тя идва в съзнание. Между двамата припламва искра. Скоро те се влюбват и започват да вярват, че могат да бъдат щастливи заедно. Бруно обаче не си представя да заживее като всички останали и затова продължава с малките си нелегални дела. Един ден обаче след досаден гаф на неопитен негов помощник дългата ръка на закона се протяга към него. Изабел и Бруно бягат заедно и се озовават в гората. Навлизайки все по-навътре в нея, те наемат лодка и се понасят по течението на реката. Двамата навлизат в съвсем различен свят – далеч от полицията, закона и железните решетки на затвора те се отдават изцяло на чувствата си един към друг, сякаш са попаднали на място извън времето. Може ли този последен опит да се избегне насилието да доведе до друго, освен трагедия? Съсценаристката и режисьорка Сара Леонор развива характерите на Изабел и Бруно, като ги поставя между градската среда и природата – първата е естествената последица от обществото и миналото, а втората им позволява да се върнат назад към Рая.