На 23.07.1942 г. един мъж е осъден на смърт от военнополевия съд на марионетното българско царство и още същия ден е разстрелян. Името му е Никола Вапцаров. За всеобща почуда тогавашните комунистически лидери, направлявали дейността на Вапцаров и подсъдими в същия процес, се отървават с далеч по-леки присъди и след смяната на режима през 1944 г. поемат управлението на държавата в свои ръце.
Десет години по-късно светът ще узнае, че разстреляният през горещото лято на 1942 г. е най-големият сред българските поети, родени през ХХ в.
И хората, които са го познавали, ще започнат да осребряват славата му…