Психологическа драма, написана за две конкретни актриси: Маргита Гошева (позната от сериала „Къде е Маги?”), чиято героиня във филма запазва името Маргита, и Милиана Ленак (Македония), която изпълнява ролята на Манца. Две млади жени от различни страни сънуват един и същи град, в който никога не са били. Те се запознават в мрежата и се уговарят да се срещнат в този град, за да разберат защо сънуват именно него. Във филма играят и известните босненски актьори Сенад Башич (като шофьор на такси) и Драган Шувак (в ролята на човека на гробището). Филмът е своеобразно изследване на човешкото подсъзнание, заснет е в Сараево, Босна и Херцеговина. В живота на главната героиня Маргита всичко изглежда наред, но вътре в в себе си тя чувства необяснима тревожност. Единствено в сънищата си се чувства спокойна и на сигурно място, макар че насън тя винаги попада на непознати места в Сараево и прави нередни неща. В опита си да намери отговор на нощните си видения в интернет, Маргита открива друго момиче - Манца, което сънува същото място, без да знае защо. Двете се срещат в Сараево. Техните противоречивите мисли и чувства, ту верните им, ту погрешни стъпки в лабиринта на града, ги отправят на пътвуване към човешката същност. Героините откриват, че дълбоко в човешкото съзнание остават запечатани истински важните неща като любов, близост, доверие, вяра. Макар и моментите на тяхната проява да изглеждат миниатюрни на фона на световните събития, те са тези, които реално формират човека като личност. Режисьорът Николай Тодоров споделя за филма си: „Искахме да направим road movie - филм за пътуване, пътуване навътре в себе си, към скритите спомени и усещания. Да открием какви емоции и чувства, какви картини, остават запечатани съзнанието, без ние да си даваме сметка за това.” Персонажите: Маргита е около 30- българка, винаги стилно и елегантно облечена, сякаш в живота й всичко е спокойно и улегнало. Но това не е така. Всъщност тя е търсещ и тревожен човек, който чувства, че няма място където да се чувства добре. Привидно в брака й всичко е наред, но тя усеща някаква празнота. Единственото място, където наистина се чувства комфортно, са сънищата й... Маргита е силно независима и борбена, тя е човек, който търси предизвикателствата. Готова е на крайности, за да защити истините, в които вярва. Има силно авантюристичен дух, но също така търси същината на нещата, не се задоволява с повърхността, иска да изследва нещата в дълбочина. Това, което се случва в сънищата й, едновременно я тревожи и успокоява. От една страна иска да знае защо се случва, но от друга - това е нейният си свят, където по някакъв начин се чувства уютно. От една страна иска да отиде в Сараево и да разбере защо сънува, че е точно в този град - от друга страна се притеснява това да не развали света от сънищата й, в които се чувства така добре. Все пак любопитството й надделява и тя се впуска в това приключение със цялото си същество. Намираща се в някакъв граничен етап от живота си, когато трябва да му даде вярната посока, тя решава, че това е последната възможност да открие истинското си аз. Усеща, че след няколко години синът й ще е пораснал и тя безвъзвратно ще се е превърнала просто в майка и съпруга, затова това пътуване за нея е някакъв вид последен опит за намиране на себе си. Манца е 30-годишна словенка. Облечена винаги семпло, но с много вкус. Тя е по-скоро плаха в стъпките си през живота. Външният й вид издава известна ранимост, но в нея има прикрита решителност. Животът й изглежда неподреден - с малко момиченце, с чийто баща живеят разделени и поддържат сложна връзка, но тя някак успява да се справи с трудностите в живота си. Това, което сънува, всъщност я успокоява по странен начин и й дава сигурност, че върви по правилния път. Въпреки това, тя вътрешно е наясно, че трябва да разбере защо сънува Сараево и някак това пътуване за нея започва да изглежда като необходимост. Като човек, който не се чувства съвсем на място в материалния свят, тя се доверява на интуицията си, която я води към това пътешествие. За нея срещата с другото момиче е също толкова важна, колкото и срещата с града. Знае, че и двете имат последен шанс да са извън правилата на материалния свят и да търсят нещо непознато, като усещанията им. Интуитивно усеща, че за тях това ще е някакво сбогуване с детството, че откривайки с разума си емоционалните си спомени от детството, всъщност се разделяш с него. Един граничен момент, през който трябва да минеш и след който няма да си същият. Сараево: Градът е много повече от фон на действието. Той носи свой собствен дух и образ и има своите усещания - носи тайните си, както и белезите си. Това е град, разделен на две. Град, преживял обсада и носещ знаците за това по фасадите на сградите си. Град, в който има православни и католически храмове, както и мюсюлмански джамии, но лицата на хората изглеждат еднакво. Град в който, цари спокойствие, но също така са усеща и възбуда. Град, който може да ти е близък. Място, което можеш да чувстваш като свое. Град със собствен дух, който виждаш в очите на хората, в спокойствието на парковете, в склоновете на малките улички. Град, който можеш да носиш във себе си и град, който може да пази част от теб в себе си.