Енрико Оливери – лидер на водещата опозиционна партия, е в депресия. Изборите наближават и социологическите прогнози сочат, че нещата не се подреждат в негова полза. Неспособен да приеме ситуацията, Енрико просто изчезва една вечер без следа. Останалите партийни лидери се опитват да прикрият случката. Тогава сивия кардинал на партията – Андреа Ботини, се сеща, че Енрико има брат близнак. Въпреки поразителната прилика между него и Енрико, Джовани е напълно противоположен като характер.
В собствения си роман, който е в основата на филма, режисьорът Роберто Андо сравнява два различни манталитета, символизиращи напълно различен подход към живота и политиката. По същия начин във филма той постига сатира на непостоянната италианска политика и на дразнещите навици на управляващата класа.
Така Андо успешно се вписва в забележителната традиция на италианското политическо кино, наложена от братя Тавиани, Марко Белокио, Бертолучи и Елио Петри. А изпълнението на Тони Сервило (играещ и двамата братя), е меко казано феноменално.