„Куртил” не е като другите институции за деца с психични страдания. Персоналът в дома на живописната бегийско-френска граница не гледа на своите малки пациенти като на болни, нито пък смята, че по нещо се различават от връстниците си. Точно затова французойката Мариана Отеро избира това място за своя най-нов филм – документалния "Под открито небе”. Със своята филмография тя е доказала, че интимната документалистика й е близка, като този път е водена от своето лично любопитство към темата за лудостта, която едновременно я плаши и вълнува: „Винаги съм имала усещането, че можем да научим нещо от лудостта.” И се впуска в своето изследователско приключение. След като обикаля различни домове за хора със специални потребности в продължение на година, тя е привлечена от институция, в която всяко дете е възприемано като загадка, а начините да се справи с трудностите пред себе си - като изобретения. Именно това прави мястото уникално за Европа, а също и персонала. Воден от принципите на Лакианската психоанализа, той се е разделил с остарелите идеи и порядки на други институции от този вид и гледа на децата там като на изключителни както сами по себе си, така и по начина на възприемането им на света. В работата си с децата възрастните там не целят да им сложат етикети или да интерпретират действията им, а са съсредоточили усилията си да им помогат те сами да достигнат до решения на трудностите пред себе си, без външно да бъдат насочвани в евентуалната „правилна” посока. Така децата получават безценен опит и възможност да намерят своето място в света, да живеят самостоятелно и в мир с него.