(черно-бял) По едноименната пиеса на Никола Икономов. Цариград, 1893 година. По време на разходка до Черния остров, осиновената дъщеря на френския посланик в Цариград - Едит (Петрана Ламбринова) попада между работещите в каменоломната каторжници, които взривяват скали. Един от тях – Калин (Иван Димов), наричан Орела, участник в Априлското въстание - я спасява от падащи камъни... Впечатлена и натъжена от неговата съдба, Едит му помага да избяга. Той се укрива във Френското посолство в Цариград, но пазачът на крепостта идва да го търси и настоява за връщането му обратно на острова. Междувременно домоуправителят Жан (Стефан Петров), като чува името на затворника, се досеща, че това е истинският баща на Едит и отива да съобщи новината на посланика Анри дьо Монталамбер (Борис Ганчев). От една страна последният не иска да изпрати бащата на дъщеря си обратно в затвора, а от друга страна не иска да го прати и в България, за да не стане скандал и Калин да разбере истината. Решават да го изпратят в Америка, но Калин не се съгласява и с подправени документи заминава за България. Едит междувременно разбира, че е дъщеря на избягалия каторжник и решава да замине също за България, за да го търси. През това време Калин се свързва с местните социалисти, узнава че Едит е негова дъщеря, но загива от ръката на наемен убиец. Едит и Жан пристигат късно, когато той е вече на смъртно легло. „Често „Калин Орелът” неправилно е посочван като първият български филм. Истината е, че това е първият завършен игрален филм от изцяло одържавената кинематография. Идеята за екранизирането на пиесата на Никола Икономов датира от началото на 40-те години на 20-ти век. Работата започва след края на войната и недовършената продукция е национализирана в началото на 1948. Следват преработки и дописване на сюжета, за да придобие социалистически дух. Така патриотичната мелодрама се превръща в разказ за тесните социалисти и френските комунари, гарнирана с историята на забравения заточеник и щастливата среща с порасналата му дъщеря, отгледана от френския посланик.” Александър Янакиев Снимките са осъществени през 1949 г. в Копривщица, Жеравна и край Несебър.