„Захари Жандов е признат майстор на епичния размах. Неговите батални сцени от „Септемврийци” в много отношения са ненадминати и до днес.
Филмите му са близо до традициите на класическия съветски революционен кинематограф, в който се подвизават масите и главна дума в последна сметка притежава колективният герой. Но същевременно при него се забелязват и усилия по посока на индивидуализацията, по посока на „частната драма”.”
Ивайло Знеполски
Пътища и пътеки на българското кино. София, 1972