По едноименната повест (1904 г.) на Елин Пелин. Краят на XIX век. Йордан Герака (Георги Стаматов) е най-заможният в селото. Заедно с жена си, баба Марга (Мария Шопова), живеят задружно със семействата на синовете си Петър и Божан. При тях е и Елка - съпругата на третия им син Павел, който е на военна служба в града. Символ на сплотеността на семейството е стогодишният бор, който расте в двора им. Баба Марга внезапно умира. За погребението на майка си Павел се връща в селото. Eлка забременява, а мъжът й отново заминава за града. Той обещава, че ще се върне преди раждането на детето им. След смъртта на баба Марга в семейството започват раздори. Божан иска подялба на имота, а Петър се пропива. Минават години, но Павел не се връща. Синът му Захаринчо расте под закрилата на дядо си. Елка е принудена да търпи унижения от етървите си. Всичко това огорчава до болка стария Герак. Павел си идва в отпуск. Дядо Йордан се надява, че той ще остане завинаги в селото, но синът му е дошъл, за да му иска пари. Скоро старият Герак открива, че е ограбен. Синовете му се обвиняват взаимно, дори се сбиват. Павел отново заминава за града. Елка се разболява тежко. Оказва се, че мъжът й я е заразил с венерическа болест. От срам тя отказва да се лекува и прави опит да се удави, но дядо Матей Маргалака я спасява. Не след дълго умира. Петър отвежда Захаринчо в града. Изоставен от всички дядо Йордан умира, а Божан отсича стария бор.