„Всичко, което е казано в сценария на новелата „Другото щастие”, като най-общ тезис е вярно... За мнозина млади насочването към производството е свързано с конфликти и драми, в които побеждава идеалът на „другото щастие” – не еснафското охолство и спокойствие... Но съвременната, дори злободневна тема не изкупува художествената неправда в новелата...
При съпоставяне с „Другото щастие” по-добре се откроява общата сполука в другата киноновела – „Пътят минава през Беловир”. Писателят Павел Вежинов и режисьорът Петър Василев са създали жизнерадостен, интересен, приятен филм, от който ни облъхва свежест, бодрост и вяра в доброто, в човешката красота на трудовите хора.”
Кънчо Табаков
Сп. Киноизкуство” 5/1960