„В този филм ставаме свидетели не на някаква сложна семейна драма, на остри, неразрешими конфликти, а на най-обикновена делнична история. Двама съпрузи се разделят, без да се замислят каква душевна травма нанасят на своя син.
Значението на поставения проблем се обуславя именно от неговата обикновеност. Не можем без вълнение да следим преживяванията на детето, чистия душевен свят на което е показан с чувство за мярка, убедително и поетично... Поетичната атмосфера, която се допълва от лиричната музика на Симеон Пиронков, е едно от главните достойнства на филма.”
Свобода Бъчварова