Каква е вашата подготовка за киното? Преди да стана режисьор, се дипломирах като актьор във филмовото училище. Но не харесвах много ролята на актьор. Играх в два късометражни филма, в няколко театрални постановки, и осъзнах, че не ме вдъхновява това, да бъда режисиран. Откъде дойде идеята за „Приятни дни”?Появи ли се като логично продължение на предишния филм - късометражния Афта”? След „Афта” разбрах, че много силно искам нещо: Исках да работя отново с Тамаш Полгар (който играе главната роля и в „Афта” и в „Приятни дни”) – той е толкова непредвидим, което е страхотно за режисирането на другите актьори. Никога не се знае какво ще направи в следващия момент и това помага не само за импровизацията, но и за създаването на реални ситуации. Как открихте този актьор? За късометражния „Афта” направих кастинг в затвор за малолетни, за да открия точния образ и така срещнах Тамаш, който беше там. Докато снимахме филма, той все още беше в затвора. Получих разрешение да посещавам него и другите момчета, които бях избрал за участие във филма. От тях исках да изиграят ситуацията, без да се придържат стриктно към сюжета. Не им дадох да прочетат сценария, защото реших, че това няма да им помогне. И така, всяка седмица ходехме там. Пуснаха Тамаш само за снимките на късометражния филм. Накрая присъдата му беше намалена и го освободиха месец преди началото на снимките на „Приятни дни”. Какво ще прави той нататък? Не мисля, че ще продължава да играе. Той не се интересува от това. Харесваше му да бъде с нас, но нямаше значение дали е пред камерата или не. Аз малко се страхувах, че сред истинските актьори Тамаш може да се превърне в друга личност, но това не стана. Единственото нещо, което се промени в него е, че след снимките той поиска да си намери работа. И сега работи. Как избрахте останалите актьори? Моята кастинг система не съвпада с класическата, а е по-скоро среща с хора, на които вярвам много. Винаги съм се съмнявал в ефективността на традиционния кастинг. Когато един актьор има специална среща с даден режисьор, всичко изглежда наистина изкуствено и форсирано. Затова си създадох мой собствен метод – просто снимам различни актьори (не само професионални, но и аматьори), защото снимката може да ти каже всичко за личността, стига да я наблюдаваш достатъчно време. Понякога това ми отнема цял месец, а понякога - само един миг. Когато включвам в сценария даден образ, вече имам ясна представа как изглежда той - лицето, тялото, цялостния имидж. И само трябва да намеря лицето и тялото, които отговарят точно на този образ. Не обичам актьорите да „играят” ролята, а по-скоро работя с хора, които са близо до съответния образ и са повече себе си, отколкото да играят. Когато срещнах Тамаш в затвора, веднага разбрах, че искам да работя точно с него. Той не можеше да лъже камерата. Той си беше просто Тамаш и аз се нуждаех точно от това. А Орши Тот, която играе ролята на Мая? Най-трудната част на кастинга беше да намеря Мая. Изглеждаше доста опасно да работя с още един аматьор, освен с Тамаш. Така че започнах да снимам млади актриси и да съпоставям снимките с тази на Тамаш. Някой ми предложи да снимам и Орши Тот. Не я възприех веднага като търсения образ, защото в реалния живот тя е срамежлива, затворена и почти незабележима. Но като видях снимките, лицето и сияеше. Толкова много скрита сила и енергия имаше в това лице, че веднага я избрах. Не й дадох да чете сценария, а само й обясних основните линии и я попитах дали би се осмелила да направи някои сексуални сцени. Тя каза „да” и не я питах нищо повече. Ние повярвахме един в друг и нямаше нужда от излишни обяснения. Тя разбра, че е Мая и това беше всичко. А останалите актьори професионалисти ли са? Ката Вебер (Марика) току що беше завършила филмовото училище, Лайош Ото Хорват (Янош) е актьор, но останалата част от състава е също от непрофесионални актьори. Но също и както за „Афта”, никой не беше задължен да чете сценария. Нямахме и специален репетиционен период, а снимахме спонтанно всяка сцена. При много от сцените актьорите не знаеха, че снимаме и играеха спокойно, без никакви притеснения. Как бихте определил взаимоотношенията между Марика и брат й Петер? Те нямат много добри отношения, но са много близки. По някакъв начин Марика го предизвиква. Тя е единствената, която го е научила на нещо. Затова и тя може да го изнудва. Те все още са близки и тя може да играе с неговите чувства. Марика е единствената, която може да бъде над Петер и която той допуска да бъде по-могъща от самия него. И Марика отлично знае това и го използва. Те са като магнити – понякога се привличат, понякога се отблъскват. Защо Петер така ревностно се отнася към Мая, след като очевидно я харесва? Заради властта на Марика ли? Това е доста сложно. Донякъде се дължи на властта на Марика над него, но най-вече заради това, че той не може да приеме факта, че Мая може да си отиде без причина, въпреки привличането. Когато Петер осъзнава, че Мая иска просто да го използва, както Марика го е правила, той е ужасно разочарован и разбира, че и двете искат детето, а не него. Това убива любовта му към Мая. Затова и става агресивен. Тази агресивност действа като някаква компенсация. Не се ли дължи и на сексуалното безсилие на Петер? За известно време, той чувства, че може да владее положението: Марика и Мая около бебето от една страна и неговото собствено желание – от друга страна. Но очевидно греши. Разбира се безсилието се проявява в усещането, че Мая го отхвърля – то е духовно и сексуално безсилие. Защо всички сексуални връзки са стихийни или необичайни? Никога не съм искал да заснема сексуалните сцени, само за да ги има във филма. Те са интересни защото могат да разкрият духовни страни, които не мога да бъдат показани по друг начин. Сексуалността не е само тялото, а тялото съществува и на друго ниво и дава усещане за връзката между хората. Затова и сексуалните въпроси са доста сложни в този филм. Вземете например филма „Сало” – това е единственият филм, в който разбрах много точно и по много емоционален начин какво е фашизмът. Сексуалността може да покаже много повече неща, отколкото самия секс. А какви са родителите на Петер и Марика – нищо не знаем за тях? Нарочно не направих бекграунд на героите. Не исках да правя социологически разрез на този град и тази прослойка. Затова те нямат никого освен себе си. Не ме интересува мирогледа на младите като цяло. По-скоро ме интересуват особените личности, индивидуалностите. Всеки, който попада в затвора има своите причини и правила. Например Петер има желание да бъде свободен, но не осъзнава и не приема границите и правилата. Грехът и съдбата са ключовите теми във филма. Тук да се влюбиш е почти грях, да срещнеш момиче е съдба, а да искаш да продължиш пътя си с нея е тласкане на съдбата напред. Но в края на филма разбираш, че той не може да избяга от съдбата и може би ще се върне в затвора. Представата за ориста е основана по-скоро върху митовете и легендите, отколкото върху социологически проучвания. Трудно ли се прави филм в Унгария? В последните 12 години в Унгария настъпиха много промени, особено в културата. И беше много трудно да получим финансова подкрепа за проект като „Приятни дни”. Но ние искахме да чакаме. Започнахме снимките с много нисък бюджет и го завършихме само за година и половина, което беше доста бързо, защото обикновено такъв проект отнема около четири години. Но след четири години какво ще можем да кажем за тази история? Ние бяхме във филмовото училище, когато започнахме проекта, така че можехме да ползваме намаление за техниката и материалите, например. Какво се промени в унгарската кинематография след 1989? Това е много труден въпрос за мен. През 1989 бях само на 14 години. Но моите наблюдения са, че всички бяха стресирани и все още страдат, защото след 40 години социализъм никой не знае какво точно да прави със свободата и как да взима решения. Тези явления се наблюдават и в културата. Хаосът е навсякъде и много неща се правят без всякаква концепция. Дори управляващите все още имат навика да контролират културните процеси така както са го правили през ерата на социализма. Публиката също е объркана. Холивудските филми и поп културата, които нахлуха, развалиха техните културни потребности. Затова и съм любопитен какво ще се случи с „Приятни дни” в Унгария.