На края на света неговото истинско пътешествие ще започне. През пролетта на 1939 г. Хайнрих Харер - най-известният австрийски алпинист, и неговият сънародник Петер Ауфшнайтер, решават да изкачат Нанга Парбат, един от най-високите върхове в Хималаите. Единственото желание на Харер е да спечели слава. Впечатленията от емоционалното “пробуждане” на това фантастично пътешествие ще го отведат сред висини от завоевания. И още - до низините на затворничеството в английския военнопленнически лагер. Следва бягство и мъчителен двугодишен преход през Хималаите до мистериозния тибетски град Лхаса. Той е чужденец в чужда страна, посетена от неколцина европейци, и въпреки това успява да се побратими с младия Далай Лама. Става негов преподавател по английски, география и западноевропейско възпитание. Това е причината Харер да прекара седем години в Тибет. Харер попада в Тибет, когато стпраната изживява невероятни политически катаклизми. Благодарение на приятелството и духовното “просветление” на младия Далай Лама, австриецът оформя своя егоистичен характер с безкористност, проявена за пръв път. Това, от своя страна, му позволява да запълни емоционалното си “просвтление”, което започва по своеобразен начин от Лхаса. Според немското списание “Щерн”, което публикува през лятото на 1997 г. фотографии на Харер и автобиографични данни от книгата за степента на неговото “израстване”, Харер е бил член на “СС” през 1938 г. Според тогавашните слухове Харер е претендирал, че катеренето на планини е неговата бъдеща “свобода”...и вероятно достига нейните върхове.