Ингеборг Братоева: Защо любимият бунтарски жанр от 60-те и 70-те се налага на българския екран точно сега? Дали е отзвук от миналото - закъсняла проява на несъстоял се навреме младежки бунт, или е продукт на настоящето - болезнено усещане за загуба на идентичност? Каквато и да са причините, филмите на пътя традиционно внасят дух на движение, настроение на търсене, смисъл на промяна. Обикновено се правят от млади хора за млада публика. На този фестивал обаче се случи обратното - най-младите лансираха стереотипно кино, а "сърдитите млади" от 80-те не се отказаха от провокациите. Впрочем, нито Людмил Тодоров, нито Петър Попзлатев са още толкова сърдити, колкото ги помним от "Бягащи кучета" и " Аз, Графинята". Но за сметка на това се опияняват от абсурдността на битието. Към тази еуфория са се присъединили и дебютантите в киното Теди Москов и Александър Морфов. Димитър Петков и Анри Кулев, без да са били показно сърдити, са се поотказали от черния хумор и сякаш се опитват да "опитомят" парадоксите на живота. Филмите им, различни като замисъл и стил, носят общо послание - няма къде да избягаш от себе си, по-добре омагьосай живота! Пълният текст, можете да прочетете на страниците на списание “Кино” – брой 6 2002