Владимир Ангелов: А всъщност къде другаде освен на Киномания можем да съпоставим нашите постижения със световните? На Киномания няма жури,няма комисии, предварително заучени роли, скучни пресконференции и вездесъщи играчи – все познати аксесоари от националните ни фестивали, където често провалите получават награди, а малките ни успехи се фаворизират до бога. И няма по-добра проверка и по-важна съпоставка от тази – българският филм да се завърти редом с европейския или с американския. Връщайки се към най-новите наши филми, ще видим, че във всички има нелош, а в някои и много добър професионализъм. И “Подгряването”, и “Емигранти”, и “Опашката на дявола”, и “Съдбата като плъх”, и “Асистентът”, и “Посетени от Господ”, и “Лист отбрулен” – естествено не слагам знак на равенство между тях, но всички те са изградени професионално много добре. Забравих да спомена “Писмо до Америка”. За съжаление не можах да видя “Рапсодия в бяло”, но общото мнение го нарежда в същата редица. А нима “Данъ Колов” не е направен професионално добре? Кой ще се наеме да твърди например, че в“Огледалото на дявола” липсва професионализъм? Значи не толкова професионализмът, колкото нещо друго прави един филм успешен, а друг по-малко, или неудачен. С други думи по-важно е да имаш какво да кажеш, отколкото професионално да разтягаш локуми за нещо, от което никой не се интересува. Пълният текст, можете да прочетете на страниците на списание “Кино” – брой 6 2002