
Също както другите двама Едуардовци от света на Тим Бъртън, героят от “Голяма риба” вярва в терапевтичния ефект на изкуството и на въображението върху раните, нанесени от живота. Чрез фантасмагоричните разкази, този персонаж с неунищожим оптимизъм (пре)създава съществуването си, както Едуард с ръцете ножици, който скулптира предмети от природата по подобие на представите от мечтите си. Или както Ед Ууд, който придава смисъл на съществуването си, превръщайки го във филмова лента от откачени химери, прожектирани на големия екран.
Очевидно е, че “Голяма риба” се вписва в една своеобразна поредица в творчеството на Тим Бъртън, въпреки че тук режисьорът се предава в по-голяма степен, отколкото е обичайно за него, на един класически разказвателен подход. Това без съмнение се дължи на литературната природа на сценария, наложила употребата на глас зад кадър и епизодична структура с ретроспекции.
Филмът доставя наслада с истинския водопад от изобретателни и изненадващи анекдоти, населени с персонажи с неустоима фантазия. Всичко е илюстрирано с усет към приказното, а декорите често са много красиви. И тъй като става дума за история за помирение, емоцията присъства естествено, но никога прекалено натрапчиво. Юън Макгрегър и Албърт Фини играят ролята на един и същи човек, в различни етапи от живота му, с чар и завладяващо чувство за хумор.
Нет Фокус