Интервю с Фредерик Обюртен

От кога датира идеята за екранизиране на Сан-Антонио?

Фредерик Обюртен: Лоран Туйл-Тартур получи правата над всички романи чийто главен герой е Сан-Антонио малко реди смъртта на Фредерик Дар. В продължение на две години и половина той работи над сценария. Използва героите, създаде своя собствена история и убеди Клод Бери да стане продуцент. Аргументът е съвсем обикновен: президентът на Републиката изчезва от Елисейския дворец докато е в тоалетната, точно в момента когато група терористи нападат световните лидери. На лейтенант Берюрие / Жерар Депардийо / е възложено официалното полицейско разследване, но комисарят Сан-Антонио, който току що е затръшнал вратата под носа на шефа си Ахил /Мишел Галабрю/, е назначен официално от Министъра на вътрешните работи /Робер Осен/. Така двамата ще се опитат да открият президента.

Режисьор на филма трябваше да бъде Лоран Туй-Тарту, но след това, вие го заместихте...

Фредерик Обюртен: Пристигнах в последния момент. Познавам Клод Бери от деветнадесет години по повод на това, че бях стажант във филмите му “Жан дьо Флорет” и “Манон от изворите”, както и негов асистент  в “Жерминал” и “Люси Обрак”, а по-късно и в “Любовника” на Жан-Жак Ано, чийто продуцент беше той. За да продължат с по-нататъшното създаване на филма без каквато и да било предварителна подготовка, Клод Бери и Пиер Гренстен, изпълнителният продуцент, се нуждаеха от човек на когото могат да имат доверие. Аз тутакси скочих в ботушите за да се включа в приключението! Отдадох се изцяло на този проект.

Каква беше първата ви задача, с която се захванахте при реализацията на този филм?

Фредерик Обюртен: Първото нещо бе да погледна по нов начин на историята. В самото начало преработих сценария с помощта на Лоран и Клод Бери. Исках да й предам малко повече плавност и да я преориентирам в по-голяма степен към комедията, като се постарах да съхраня всичко свършено до момента от Лоран.

Какво ви накара да пренесете действието на Сан-Антонио в наши дни?

Фредерик Обюртен: Първите романи се появяват през 50 години. Патрис Дар, синът на Фредерик, продължава творчеството на баща си. Нека приемем, че за филма беше по-ефикасно да се пресъздаде до максимална степен нашето съвремие. Реших, че не е желателно на историята да се придаде привкус на “шампанско от определена реколта”.

В Сан-Антонио виждаме герои, красавици, злодеи, глупаци и приключение... Какво беше вашето желание, да създадете чиста екшън-комедия ли?

Фредерик Обюртен: Напълно! Смятам обаче, че трудността имаше своите две страни. Първо, никак не е лесно да имаш като отправна точка творчество състоящо се от 175 романа, притежаващи едно културно наследство от персонажи създавани и разпростиращи се в период от повече от 40 години, които имат своя собствена публика. Освен това, филмът се причислява към един много особен жанр, който не е нито Бонд, нито Аустин Пауърс. Не исках да се потапям в пародията, нито да бъда прекалено сериозен. Литературното творчество Сан-Антонио притежава свои собствени кодове обогатени с още нещо, което е непринудеността. Напълно присъща му е комедийната нотка граничеща на моменти с грубовата циничност.И към всичко това трябва да добавим много чувственост...Джеймс Бонд е безпогрешен, докато Сан-Антонио притежава емоционални слабости, като първата от тях е самият Берюрие.

Помежду им съществуват няколко сцени, в които съжителствуват “ и аз не те обичам” и “приятели за цял живот”. Независимо от приятелството им, всичко в тях ги противопоставя. Въпреки това, Берю успява да спаси Сан-Антонио с много впечатляващи намеси. Когато Берю се чувства зле и самият Сан-Антонио не е много добре. Харесват ми също така и взаимоотношенията между Сан-Антонио и сина му Тоанет, чиято роля беше великолепно изпълнена от Жереми Рение. Той наистина е страхотен с бронзовия си загар!

Кои бяха кодовете, които се наложи да спазите?

Фредерик Обюртен: Основният код това беше езикът. Но онова което се случва в литературата, не винаги се пренася и на екрана. Едно смехотворно и изпълнено с богато въображение внушение може да не даде нищо облечено в кадри. Ето защо се опитахме да създадем един филм, който да се хареса на всички. Без да се опитвам да бъда демагог, исках да събера феновете на това творчество, а на незапознатите, на онези които не знаят нищо за Сан-Антонио, да предоставя възможността да оценят тази екшън комедия без да познават кодовете залегнали в нея. Персонажът, чийто език и изказ можеха да бъдат съхранени до максимална степен, това беше Берю.

При него съществува известно разминаване, тъй като през по-голямата част от времето той се изразява в минало несвършено време на подчинително наклонение бълвайки груби езикови грешки. Това напълно допадаше на Депардийо. Колкото до Сан-Антонио, факта с който трябваше да се съобразим и спазим беше ореола му на “прелъстител на женски сърца”. За разлика от Бонд, това е мъж заобиколен от всякакви жени. Той е плейбой от класа. Освен това, искаше ми се в екшън сцените да звучи и се чувства смях и ирония на втора степен. Много се забавлявах при заснемането на тези сцени. Смятам, че завръщането към добре познатото ни от миналото раздаване на шамари с вмъкнати авторски реплики доставя удоволствие на публиката! Да кажем, че става въпрос за нашето “Френско докосване”.

Филмът е изпълнен с екшън сцени, каскади, преследвания, експлозии...Трудно ли беше всичко това за режисиране?

Фредерик Обюртен: Това е част от занаята ми. Считам, че един режисьор трябва да може да прави всичко. Великите ми учители като Капра, Ланг и Хоукс са пример в това отношение. Сцените с преследване бяха написани по много стереотипен начин и аз не се поколебах да ги разгърна и развия. Обръщах се към техническите консултанти с думите: “ Да се опитаме да се позабавляваме.” Например, в преследването на джипа...Измислихме какви ли не перипетии и най-вече онази малка фраза, която преситуира цялата комедия. Онова което ми харесва в тази сцена е, че не става въпрос за преследване, а за среща в която баща и син се преоткриват. И по време на този почти банален разговор, те вдигат Париж във въздуха! Именно това е забавното.

Историята на филма е изпълнена с множество малки закачки към реалността...

Фредерик Обюртен: Това е още един начин да се престъпи и наруши един строго определен контекст без обаче да се взимаме на сериозно. Всъщност, доверих се на онова, което ми бяха казвали за романите, чийто герой е Сан-Антонио. Интригата в тях е налице, но основното в тях са ситуациите, диалозите и самите персонажи. Трябва да се подчиниш на разказа. Основното е да проявиш достоверност и правдоподобие. Особено при сцените в Елисейския дворец.

Беше ли ви нужно специално разрешение за тези сцени?

Фредерик Обюртен: Целият интериор, както и двора бяха създадени в студио. Имахме разрешително да снимаме на улица “Рю де фобур Сен-Оноре” единствено при затворен портал на желязната ограда. За всички преминавания на автомобилите, бях принуден да прибягна до тънкостите на професията за да създам илюзията, че се влиза в Елисейския дворец. Другата принуда се състоеше в това, че камерата трябваше да се намира винаги на противоположния на двореца тротоар. Кристиан Марти, художника на декори свърши прекрасна работа с екипа си. След това добавихме фасадата и перспективите използвайки цифрова техника. Шефа на протокола на Елисейския дворец видя кадрите и ни каза, че всичко е безупречно. Наистина ми се искаше всичко да бъде максимално достоверно.

Сцената с карнавала в Рио придава особена колоритност на финала. Как подходихте към заснемането й?

Фредерик Обюртен: Когато се включих в работата над филма, вече беше изминала една снимачна седмица на карнавала без участието на актьорите. Сцените с тяхно участие трябваше да бъдат осъществени в Париж с помощта на специални ефекти. Тъй като променихме не малко неща от самата история, прецених, че е важно да заснема Ланвен и Депардийо в подножието на Захарната буца. Това са кадри които карат хората да мечтаят. Наложи се да заминем през декември за три дни в Бразилия. Що се отнася до уводните филмови епизоди и за сцените считани, че се развиват в Швейцария, ние ги снимахме на прекрасни места в Англия.

Началните надписи на филма несъмнено ни карат да си мислим за Джеймс Бонд...

Фредерик Обюртен: Така е, исках да пресъздам атмосфера на пуканки с много красиви мацки! Сценарият не беше написан точно така, но зрителят незабавно разбира, че Сан-Антонио е мъж отдаден на жените, както и че Берю е един дебел отвратяга. След което, действието стартира мигновено.

Очевидност ли беше превъплъщението на Жерар Ланвен в ролята на Сан-Антонио?

Фредерик Обюртен: Наистина смятам, че е така. Сан-Антонио е персонаж, който притежава и линия на поведение и ценности. Той знае какво точно иска и не трябва да бъде дразнен прекалено! Ланвен притежава тази сила, тази непринудена енергия, която те кара да не му досаждаш дори когато не прави нищо! Той е истински работяга, много точен човек. Срещнах се с него в навечерието на първия ми снимачен ден. Обядвахме заедно и си допаднахме чудесно, тъй като и двамата, в търсене на най-доброто решение, винаги поставяме всичко под въпрос.

Случаят с Жерар Депардийо е съвсем различен, имайки предвид, че многократно сте работили заедно, а именно в “Мост между два бряга”...

Фредерик Обюртен: Той имаше желание да осъществим съвместно “Мост между два бряга”. Каза ми, че ще е по-лесно да споделим творческите си страхове! Бяхме очаровани да се срещнем за пореден път в това приключение...Берю може да е самата вулгарност, бутилката вино, пиянските скандали, пръдните, оригванията...Онова което ми харесва в работата която свършихме с Жерар е, че персонажа запазва своето достойнство дори в най-ужасните ситуации и крайности в които изпада. А и предаността, която изпитва към Сан-Антонио е наистина трогателна.

Като изключим “Изборът на оръжия”, където те единствено се разминаваха, това е първата същинска среща между Дапардийо и Ланвен на екрана...

Фредерик Обюртен: Смятам, че й двамата хранят огромно уважение един към друг. Формират същинска двойка. Сан-Антонио и Берю, това е митичен съюз, който се ситуира някъде между Астерикс и Обеликс, Дон Жуан и Сганарел, Шерлок Холмс и доктор Уотсън! Налице е един бял герой е неговия Август. Независимо, че това не е “приятелско кино” /buddy movie/. Предвид факта, че двамата си съперничат през целия филм, те нямат много сцени, в които да са заедно. Затова можем да съжаляваме малко...

Във филма има и прекрасни второстепенни роли, като тази на Мишел Галабрю в ролята на Ахил, наричан “Старият”, шефът на полицията...

Фредерик Обюртен: Не го познавах. Ахил го наричат също така и “плешивият”. Сара Гета, шефката по прическите, предложи да му обръснем главата и той прие. С Галабрю човек трябва да се отдава изцяло на актьорската игра. Той притежава истинска самобитност. Двамата гадняри във филма са Берю и Ахил, но при такива изключителни актьори с техните физиономии, нещата се получават чудесно!

Във филма участвуват още Робер Осен, Люи Рего и всички актриси...

Фредерик Обюртен: Изпитвам известно съжаление по отношение на Люи Рего, тъй като бях принуден да отрежа една дълга сцена с негово участие...Но той изпълнява великолепно ролята на Пинюш. Жан-Роже Мило също прави една неимоверна игра в ролята на Матиас. Също както и Ерик Ебуаней се превъплащава великолепно в персонажа на Жереми Блан. Освен това има и красиви момичета: Барбара Шулц, Валериа Голино, Сириел Клер, Мириям Д`Або, Луси Харисън, Ванеса Гедж, Армел, Делфин Зенту, Виржиниа Андерсън...Както и Мишел Берние, която е направо страхотна! В началото ролята й беше няма и аз си казах, че при нея е невъзможно нещата да останат така! Сцените й с Депардийо са великолепни.

Какъв беше вашият избор относно музиката?

Фредерик Обертен: Обикновено самият аз композирам, но в случая поради липса на време и желание, потърсих услугите на Жан-Ив д`Анжело. Исках една напълно оригинална музика без да прибягвам до неща от типа на “blackploitation” или “Bond movie”. Много харесвам творбите създадени и подчинени на базата на ритъма, със силно изразено присъствие на ударните инструменти, които ни превеждат от фънка до бразилската музика, преминавайки през много по изразени оркестрови диапазони. Освен това, определени цитати ни позволиха да прибавим за пореден път малко повече присмех на филма.

На кого хрумна идеята за Марсилезата в началните надписи?

Фредерик Обертен: За тази идея съм задължен на монтажиста, Ги Льоком. В началото ми се искаше една леко променена версия на Заратустра, но в крайна сметка късно нарушихме Валкирията. Тръгнахме от един джазиран вариант на Марсилезата на Джаки Терасон за да стигнем до тази съвсем неочаквана композиция. Свидетели сме на едно стремоглаво издигане, тръгващо от интродукция в духа на Великият век, за да стигнем до последните ноти които са “а ла Хендрикс”. Това звучи ликуващо!