Енигматичната Фани

Днес курва в “8 жени”, утре звезда в “Callas Forever”, Фани Ардан не спира да се разхубавява (и вътрешно и външно).

Енигматичното излъчване, създадено във филми като “Съседката” на Франсоа Трюфо се е превърнало в запазена марка на Фани Ардан. Малко хладна, малко брюнетка… “Не! Твърде много брюнетка! Прекалено хладна! Доста едра! - поправя тя. - Може би вече са посвикнали с моята физика. Оттам и комплиментите в последно време. Освен, ако не става въпрос за понижаване на критериите на публиката… Но когато бях млада, не притежавах нищо от онова, което се търси у едно младо момиче. Спомням си, че на някакъв купон, където бях единствената, която не танцува, един мъж ми каза да не се притеснявам: за мен нещата ще се подобряват с възрастта!” И тя се засмива при този спомен. Защото обратно на другите “енигматични героини”, на Фани можеш да кажеш всичко!
Напоследък тя играе много, но това не означава, че приема всяка роля. Или по-скоро не снима с когото и да е. “Когато прочетох сценария на “8 жени”, реших, че не е нищо особено. Не знаех, коя от тях ще играя - всичките роли бяха женски, а аз не обичам особено ансамблите! - и цялостното ми впечатление беше по-скоро негативно. Но никога не трябва да се забравя, че за всяка работа си има майстор: когато се срещнах с Франсоа Озон, разбрах, че историята ще бъде много по-разкрепостена и перверзна, отколкото изглежда в самата пиеса.” Двете с Катрин Деньов демонстрират преклонението на режисьора пред Трюфо в една незабравима сцена…

Родена в Сомюр, дъщеря на офицер от кавалерията, отраснала в Монако, завършила политически науки в Екс, международни отношения в Лондон и курсове по актьорско  майсторство в Париж, Фани дебютира в телевизията на 28 години. Тя принадлежи на доброто старо, бунтовно време, когато хората се грижеха повече за съдържанието, отколкото за формата. И си остава енигматична, защото цени дискретността. “Един филм е просто генерална репетиция за следващия. Понякога правя грешки, но никога не съм мамила и не съм се снимала само за пари. Често съм се оказвала на снимачни площадки, където бързо си даваш сметка, че работата ще бъде не радост, а страдание. Но не смятате ли, че началото на обновлението е да осъзнаеш собствената си посредственост?”