Избраният да изпълни ролята на антигероя Джон Константин Киану Рийвс участва активно в развитието на екранния образ, както си спомня Голдсман. “Той се превърна до такава степен в Константин по време на репетициите, че репликите просто извираха от устата му. Очевидно обичаше ролята”. Режисьорът Лоурънс отбелязва “тъмнината, която Киану може да извади на повърхността на образа. Сарказмът е много показателен за начина, покойто Константин гледа на света. Можете да видите как този човек е измъчван от вътрешния си свят.” При Константин от определящо значение е поведението. “Това е нещото, което му дава облик”, казва Ди Бонавентура. “Наречете го неуважение, фатализъм, ирония, перчене. Няма да сбъркате”, добавя Рийвс. “Константин знае правилата, по които се движи света и те никак не му харесват”. Това, което прави най-добре, не е работата, която е искал, въпреки че тя подхранва чувството му за чест. Това противоречие още повече подсилва цинизма му. Както обаче отбелязва Щоф, “най-големите циници обикновено преди са били романтици и идеалисти, чиито мечти животът е разбил на парчета”. Константин е груб, асоциален тип, което подсилва удоволствието от работата върху образа от страна на Рийвс. Описвайки сцената, в която той прогонва Анджела, която е дошла да търси помощта му, той казва: “Просто не му се говори в този момент. Освен това не обича хората да се приближават прекалено много до него.” Фактът, че Константин се хвърля да спасява Анджела, когато е нападната от демон, кара Рийвс да си задава редица въпроси: “Дали всъщност той не се опитва да спаси самия себе си, защото разбира, че тази жена е свързана по някакъв мистериозен начин със случващото се? Дали й помага, защото това е нормалната човешка реакция или защото тя е част от големия му план да спаси самия себе си?” “Джон Константин е най-неохотният герой, на когото съм попадал”, отбелязва Бродбин. “Той не цели да печели симпатии или да се превръща в герой. Не желае да се грижи за хората, защото това му носи само болка. Ако можеше да се оттърве от онова, което притежава, би го направил на драго сърце”. За ролята на детектив Анджела Додсън създателите на филма избират Рейчъл Уайз (“Враг пред портата”, “Присъда за продан”, “Мумията”). Разсъждавайки върху двойствеността на героинята, Лоурънс обяснява: “Трябваше ни някой, който да може да се представи убедително в ролята на полицай, който е добър професионалист, като в същото време е личност със силна психика. Нужно беше да е силна, умна и да притежава онова качество, което би могло да убеди хората, че тя всъщност е повече и по-различна от това, което изглежда на пръв поглед.” При подготовката за ролята Уайз се съветва с полицейски консултант по отношение на боравенето с оръжие, както и езика на тялото. “Анджела преминава през сериозна трансформация от тотален скептик през осъзнаването на възможността да повярва, до преоткриването на психичните енергии, които е подтискала в себе си още от детството. Този процес е много интересен за пресъздаване на екрана”, казва актрисата. Уайз изпълнява ролята и на обърканата сестра-близначка на Анджела, Изабел, и отбелязва, че едно от нещата, които карат Анджела така отчаяно да търси итговори, е собственото й чувство за вина. “И двете сестри имат видения като деца, но ако Изабел споделя това и понася последствията от признанията си в силно религиозното си семейство, докато накрая не се озовава в психиатрията, Анджела ги отхвърля и благодарение на това оцелява. Сега тя плаща цената за това.” Отбелязвайки химията между Уайз и Рийвс, които са участвали заедно през 1996 г. в екшън-трилъра “Верижна реакция”, Лоурънс подчертава, че “има няколко наистина драматични и емоционални сцени между двамата”. Донър добавя: “те са двама души, отдали живота си на борбата със злото – тя чрез закона, а той – чрез негови собствени методи, така че е напълно естествено да бъдат привлечени един от друг. Дълбоко в себе си те са еднакви и всеки от тях е в състояние да разбере другия.” Почти през цялото време неотлъчно до Константин е Час, чиято роля се изпълнява от Шая Лабьоф. Последовател, шофьор, приятел – естеството на тяхната връзка не е обяснено, но въпреки това Час е винаги до Константин. Липсата на способности той компенсира с обучение и ентусиазъм. Изпълнен с възхищение към онова, което прави Константин, той трупа исторически и религиозни познания, надявайки се един ден да участва заедно с него в някоя от смъртоносните мисии. “Час е безумно заинтригуван от Константин и направо го боготвори, иска да бъде като него. Той е нещо като дете, което иска да е Майкъл Джордан”, коментира Лабьоф. “Много обича да говори. Той е малко комичен образ – говори прекалено бързо, а когато се страхува, това перфектно е изписано на лицето му.” Амбициозният поддръжник на главния герой не осъзнава напълно опасността. “Той отчаяно иска да стане част от света, който Константин толкова ненавижда. По-късно във филма той получава тази възможност и разбира, че нещата са дота по-различни от това, което изглеждат.” “Той е нещо като окото на публиката”, продължава режисьорът. “Повечето от героите имат някаква необикновена дарба или друга особеност, докато той е един от нас и само наблюдава развитието на събитията около себе си.” Голдсман се доверява на Уил Смит за избора на Лабьоф. Тримата работят заедно върху “Аз, роботът”. “Тогава Уил Смит дойде при мен и каза: “Това хлапе е страхотно”. Направихме пробни снимки с него за ролята на Час и той се оказа наистина гениален. След това аз важно казвах на всеки“Това хлапе е страхотно”. За Гавраил, ангелът – пратеник на Господ на земята, Лоурънс предварително е набелязал Тилда Суинтън, участвала в заглавия като “Орландо”, “Адаптация”, “Цената на мълчанието”, за ролята в който получава номинация за Златен глобус през 2002 г. Като ангел, Гавраил няма определен пол. Лоурънс постига този ефект посредством избирането на жена за ролята, която обаче бива облечена в традиционно мъжки дрехи. Основното тук обаче е не облеклото, а изпълнението на ролята. Гавраил като цяло е една двусмислица, силна, сияеща и далечна – нелека задача за един актьор. “Хареса ми идеята за мъжката природа на Гавраил”, отбелязва актрисата. “Екипът си беше изяснил, че Гавраил не е нито мъж, нито жена, а нещо по средата и ние се съсредоточихме върху това как най-добре да постигнем този ефект.” “Тилда придава невероятна елегантност и класа на образа, както и определена доза симпатия, което не е никак лесно, с оглед обстоятелствата. Константин нарича Гавраил “сноб” и смята, чесе държи арогантно и не се интересува от никого . ” “Като пазител на божествените врати на земята”, обяснява Суинтън, “Гавраил е единственото създание, към което Константин може да се обърне с молба да му помогне да избегне ада. Всеки път обаче отговорът е “не”. За да влезеш в рая, трябва да вярваш, а той не притежава вяра. Вярата е да приемеш за истина нещо, за което нямаш доказателство.” Прут Тейлър Винс приема да изпълнява ролята на един от малкото истински приятели на Константин, отец Хенеси. Някогашният енергичен и жизнен свещеник сега е един уморен от битките между доброто и злото воин, който разчита на Константин да продължи войната, за която той самият вече няма сили. Годините и опитът са развили интуицията му и усета към знаците на отвъдното, които се появяват в нашия свят. В замяна на помощта на Константин, Хенеси го снабдява със своеобразна система за ранно предупреждение, която регистрира демонично присъствие или каквато и да е промяна в баланса. Носителят на Еми за ролята си на убиец в сериала “Murder One: Diary of a Serial Killer”, Винс се привързва към героя си още при първия прочит на сценария, дори без да знае, че именно това е образът, който е избран за него от създателите на филма. “Харесвам сложните и нееднозначни характери”, признава той, отбелязвайки страстта на отчето към чашката, наред с другите му недостатъци. “Нито той, нито Константин, са рицари, яхнали бял кон. Той е добър свещеник, но преди всичко е човешко същество и демоните, както тези в заобикалящия го свят, така и неговите вътрешни, го унищожават. Видял е предостатъчно и не иска това да продължава. За него пиенето е добър начин за замъгляване на съзнанието.” Друга продължителна, но и напрегната връзка на Константин, е тази с бившия знахар Миднайт, чиято роля се изпълнява от номинирания за Оскар и Златен глобус Джимон Хонсу. Преуспяващ бизнесмен и колекционер на религиозни реликви, Миднайт управлява нощен клуб, който е на разположение и на двете страни. “Сега за него всичко е само бизнес; това е пътят, който е избрал”, разказва Хаунсу. “Все пак той не е забравил откъде идва. Много го харесвам като герой. Всеки път, когато го срещнеш, части от неговата същност излизат на повърхността, въпреки волята му.” Онова, към което е лоялен, е също толкова мистериозно, колкото и миналото му. “Смятам, че двамата с Константин са били рамо до рамо преди 5 или 10 години, но когато зрителите попадат в историята, нещата вече стоят по различен начин”, размишлява Лоурънс. “Недоразумения, както и голяма доза недоверие са изпълнили отношенията между тях.” Хонсу е първият в списъка от актьори на Лоурънс за ролята на Миднайт. “Джимон е невероятен талант”, отбелязва режисьорът. “Той придава на образа онова толкова необходимо за изпълнението на ролята величествено и енигматично присъствие, като го съчетава с предизвикването на симпатия у зрителите. Той ни харесва, въпреки че не знаем какво може да се очаква от него.” Един от честите посетители в клуба е опасният демон Балтазар, изпълняван с енергично очарование от Гавин Росдейл, който е фронтмен на британската група Bush. “Намразваш този тип, в момента, който го срещнеш”, шегува се Лоурънс. “Той е много чист и красив, абсолютно непокварен, погледнат отстрани, за разлика от онова, което е вътре в него. Гавин му придава силна вътрешна енергия, която е добре прикрита. Много правилно разбира образа”. “Търсехме някой, който изглежда достатъчно добре и е привидно ласкав, но в същото време таи в себе си зли сили” добавя Донър. Росдейл е възхитен от сценария и с огромно желание се включва в проекта, “не само заради историята, но и заради талантите, които ме заобикаляха. Това са хората, които определят стандартите.” В ключовите епизоди, в които участва заедно с Киану Рийвс, “Балтазар е мъчител и отмъстител на Константин, така че играя ролята на негов пълен антипод. Двамата се ненавиждат безкрайно”, обяснява Росдейл. Най-голямата трудност по отношение на ролята е свързана с играта с монета с една ръка, която е запазена марка на Балтазар и която е свързана с доста практика от страна на бившия китарист. “Ръцете ти скоро след това стават лепкави”, признава Росдейл. “Казах на колегите, че е добре да донесат порядъчно количество монети, защото ще изпускам доста.” За малката, но важна роля на Сатаната, Лоурънс избира шведския актьор Питър Стормаре, защото е сигурен, че той най-точно отговаря на представата, която режисьорът си е изградил за този образ. “Дяволът е бил изобразяван толкова много пъти в литературата и изкуството, че всеки от нас мигновено го разпознава”, казва Стормаре. “Той обикновено е с копита и рога и е доста космат. Още в първия си разговор с Франсис, му предложих да не използваме много грим, а просто де се възползваме от собственото ми лице, като оставим публиката да развихри въображението си. Когато върви по улицата, той трябва да изглежда като всеки друг – малко странен, ако се загледате, но без следа от заплашителност.” Другото важно попълнение в актьорския състав е Макс Бейкър, когото скоро видяхме в “Машина на времето”. Той изпълнява ролята на приятеля на Константин Бийман, притежаващ таланта да намира древни религиозни артефакти, които могат да лекуват, предпазват или унищожават. Той предпочита да повери тези реликви в ръцете на Константин, защото той самият не умее да воюва и това е единственият начин, по който може да помогне.