В АЗ,ШПИОНИНЪТ, режисьорката Бети Томас умело смесва елементи от шеметна комедия и напрегнато приключение. “Балансът е деликатен”, признава тя, “изисква се точната комбинация от допълващи се таланти”. И Еди Мърфи, и Оуен Уилсън вече са доказали качествата си както в екшъна, така и в комедийния жанр, в такива класически хитове като “Ченгето от Бевърли Хилс” и “48 часа”, а по-късно в “Шанхайско слънце” и предстоящия “Shanghai Knights”, и двата с участието на Джаки Чан. “Най-вълнуващото в екранната двойка Еди и Оуен е фактът, че стиловете им са толкова различни”, казва Томас. “Имат съвсем различни гледни точки към комедията. Еди е с огромна енергия, експанзивен и винаги готов да импровизира, докато Оуен предпочита закачливата недоизказаност – с колебливост в стила на Джими Стюарт”. Контрастът между двата комедийни стила е идеален за този сюжет, който според продуцента Анди Вайна, “е за двама герои, напълно различни един от друг, но попаднали в ситуация, в която трябва да са заедно, за да оцелеят. Това отваря вратите за чудесна хумористична игра”. “В началото”, признава Уилсън, “бях доста нервен от това, че ще трябва да си партнирам с един от моите идоли в комедията. А и за първи път щях да работя с някой, който е толкова добър в импровизацията. Беше ми трудно да следвам неговото темпо. Но лека-полека влязох в неговия ритъм. Не знам дали за това става дума, когато хората говорят за екранната химия. За мен това е чувството, че предусещаш и се чувстваш отлично с това, което прави партньорът ти”. Продуцентът Джено Топинг се доверява на инстинкта на Томас относно сътрудничеството между Мърфи и Уилсън. “От момента, в който ги видяхме един до друг, знаех, че тя е права. Оуен почти веднага спечели уважението на Еди, което съвсем не е лесна работа”. Третият витален елемент в този невероятен екип е актрисата Фанке Янсен, в ролята на Рейчъл - секси шпионка, от която героят на Уилсън е напълно запленен. “Фамке внася еротичния елемент в историята”, казва Топинг. “Оуен е леко притеснен от нея, но тя е толкова секси!” Също като Уилсън, и Фамке била притеснена от общите си сцени с Еди Мърфи. “В сцената, в която за първи път се срещаме с Еди, той ми подхвърля разни реплики и аз трябва просто да му отговарям. Беше доста страшно, но щом като веднъж свикнах, се оказа и много забавно”. От жизнено значение за филма при толкова различни герои бил правилният подбор на злодея. Томас разказва: “Актьорът-ветеран Малкълм Макдауъл влезе в ролята на търговеца на оръжие Арнолд Гъндарс все едно, че е писана за него”. “Той е заплашителен, но по един тих и величествен начин”, продължава тя. “Малкълм е напълно достоверен в ролята на човек, който се движи с лекота във висшите международни кръгове, но може изведнъж със същата лекота да пререже нечие гърло”. “С такава уникална комбинация от таланти”, споделяТомас, “аз знаех, че мога да постигна всичко – стига да съм отворена и за техните мнения, което не е лесно във филм, пълен с визуални ефекти”. “Томас скромничи”, настоява Топинг. “Бети разбира много от комедия и е страхотна в поощряването на творческата обстановка по време на снимките, което дава на актьорите възможността да импровизират и да надминават себе си”. Отзивчивостта на режисьорката се простирала дори и по отношение на екшън епизодите. Въпреки наличието на дубльори, Мърфи често настоявал сам да прави каскадите си, “защото аз винаги търся комичните моменти в изпълнението си, а и Оуен има същото отношение”. “Изобщо не беше лесно да правим някои от тези трудни в чисто физическо отношение каскади и в същото време да се опитваме да изглеждаме смешно”, признава Уилсън. “Адреналинът ти се вдига до тавана, когато висиш на една ръка, стреляш с другата, опитваш се да бъдеш смешен и едновременно реалистичен в контекста на сцената”.