“Бандите на Ню Йорк” е може би най-дълго чаканият филм в историята на Холивуд. Мартин Скорсезе започва снимките на 30 август 2000г. в Рим, където е възстановен Ню Йорк от 19-и век. Първоначалният бюджет на филма е 90 милиона долара, но в крайна сметка сумата стига до 97 милиона. Забавянето на снимките, оскъпяването на продукцията /има информация, че бюджетът е стигнал до 140 милиона долара/, изключително дългия първи вариант на филма /над 3 часа/ дават храна на слуховете, че Мартин Скорсезе е в конфликт с продуцента Харви Уайнстайн – единият от шефовете на “Мирамакс”. Но на фестивала в Кан през 2002г., когато Скорсезе представя 20-минутен откъс от филма си, продуцентът заявява: “Този филм е изкуство и струва колкото половината боклук, произвеждан от Холивуд. Той е резултат от труда на група художници, водени от любовта към изкуството. Цялата история за моя конфликт с Мартин Скорсезе е преувеличена.” Скорсезе първоначално се опитва да привлече Робърт Де Ниро за ролята на Бил Касапина, но актьорът отказва, тъй като не иска да снима в Европа /все още има лоши спомени от Париж, където през 1999г. за кратко е задържан във връзка с разследването на международна проституция/. Когато режисьорът се спира на Дейниъл Дей-Луис /през 1990г. получава “Оскар” за най-добра мъжка роля във филма “Левият ми крак”, а през 1994 е номиниран за “Оскар” в същата категория за ролята си във филма “В името на отца” /, продуцентът Харви Уайнстайн казва: “Чудесно, защото 4 години без Дейниъл на екрана – това е прекалено много!” По време на снимките в Рим Леонардо Ди Каприо е бил принуден по цели дни да седи затворен в хотелската си стая, тъй като долу го дебнели тълпи почитателки. Лиам Нийсън пък имал по-сериозно премеждие – докато кара мотора си в покрайнините на Ню Йорк, блъска един елен, но за щастие не получава сериозни травми. Към ролята на Джейни, изиграна от Камерън Диас, са провявили интерес и Клеър Форлани, Хедър Греъм, Моника Потър, Кейти Холмс и Мена Сувари. Първоначално за премиерна дата на “Бандите на Ню Йорк” е определен 21 декември 2001г., но събитието закъснява с цяла година – премиерата се е състояла на 20 декември 2002г. Филмът е истинска епична картина на Ню Йорк от 19-и век - с много масови сцени, с една велика любов, с драматизъм и напрежение. Не се оправдават очакванията на мнозина, че той ще напомня много за “Кръстникът”. В този филм действието се развива през 20-и век, докато “Бандите на Ню Йорк” насочва вниманието към периода 1846-1863г. Очевидно Скорсезе се опитва да разобличи мита, че мафията се е родила в Сицилия и едва по-късно се е сформирала и в Америка. Според неговата версия там винаги е имало престъпни групи, занимаващи се с полулегален бизнес и с убийства. Самият Мартин Скорсезе обяснява идеята си така: ”Бандите на Ню Йорк” е филм за това, което е Америка. Аз никога не съм снимал филми за този период от развитието на Ню Йорк. Всички смятат, че между американския Север /към който принадлежи Ню Йорк/ и Юга е съществувала рязка граница, особено по време на Гражданската война. Но всъщност за Ню Йорк важат много от характеристиките на Юга. Неговите жители са били склонни към расизъм и особено силно са ненавиждали емигрантите. Модел за всички емигрантски групи в Америка са станали ирландците. Всъщност те са първата национална общност в Америка. Но историята на моите герои във филма е отражение на тогавашната американска ситуация като цяло. Деветнадесети век е най-жестокото време в историята на САЩ. Формирането на големите градове е предизвикало проявата на насилие и жестокост по улиците. Америка се е родила на улиците. Ще добавя само, че нямам представя каква реакция ще предизвика филма в своя окончателен вариант – 162-163 минути. Що се отнася до избора на актьорите, ще кажа, че за да оценя таланта на Леонардо ди Каприо, ми беше достатъчно да го видя в “Защо тъгува Гилбърт Грейп”. А Камерън Диас, колкото и да е странно, я забелязах за първи път в “Ах, тази Мери”. За участието си в “Бандите на Ню Йорк” Леонардо ди Каприо изтъква сериозни причини: “На първо място за мен беше истинска чест да работя с Мартин Скорсезе. Другата важна причина бе, че почти никой от моето поколение не се интересува от история, а този филм може би ще промени нещата. Аз се заех с истинско увлечение да изследвам основите на страната, в която живея и която в сравнение с европейските е много млада.”