БАТ’ ГОШО и неговата възлюбена са на първа среща в ресторант. БАТ’ ГОШО се мъчи по всякакъв начин да й направи добро впечатление. Един цигулар обикаля масите и свири на ухото на клиентите. Те му пъхат пари в джоба и той им прави специални изпълнения. БАТ’ ГОШО щрака с пръсти и вика ЦИГУЛАРЯ. Той идва, но не свири. БАТ’ ГОШО изважда кесията си. Поглежда я, но се отказва да вади пари от нея. Взема една филия хляб от масата и я пъха в джоба на ЦИГУЛАРЯ. После го потупва по джоба. ЦИГУЛАРЯТ проверява какво има в джоба. Изважда няколко трохи. Ядосва се и връчва цигулката на БАТ’ ГОШО, за да си свири сам. Той взема цигулката, чуди се как да я постави, като накрая я захапва от единия край, вместо да я опре на рамото си. Замята бритон и прокарва лъка върху струните. Излиза ужасен звук. Една част от хората стават от масите и си тръгват, сякаш в ресторанта току що са съобщили за бомба. БАТ’ ГОШО прави втори опит. Този път всички клиенти започват да бягат с ръце на ушите си. При третият опит да изсвири нещо, хората из целия град тичат паникьосани по улиците и се евакуират. © Сценарна работилница® художник Ивайло Панайотов