БАТ’ ГОШО прави ремонт в дома си с подръчни средства, за това събира материали от където може. Отива в градска градинка, приближава една пейка. Изважда отвертка от арсенала си и започва да отвива едната дъска. Сваля всичките и болтчета, но в този момент на пейката сяда една ПЕНСИОНЕРКА. БАТ’ ГОШО се опитва да измъкне дъската изпод нея, но пенсионерката се хваща за дъската по случайност. Той решава да дърпа със все сила, но не успява. Ядосва се. Хваща дъската и с всичката си енергия започва да я клати нагоре надолу. ПЕНСИОНЕРКАТА обаче не пада от пейката и дъската. Даже в един момент й харесва да се чувства като на люлка, защото се прекрачва дървото и се хваща с две ръце за него, смеейки се и радвайки се на клатушкането. На БАТ’ ГОШО му се завива свят, защото тежестта на ПЕНСИОНЕРКАТА го издига, когато тя пада надолу. Когато той е нависоко, се оглежда в градинката, но за негово съжаление на всички пейки са насядали пенсионери. Капнал от умора БАТ’ ГОШО излиза от градинката и влиза в близката сграда, на която пише “Община”. Застава близо до стар грамофон, на който поставя разкривена плоча и пуска върху й игличката. От високоговорителя на общината тръгва “Мила, родино”. В градинката всички пенсионери по пейките стават на крака. Нещо, като фурия, бързо сваля дъските от пейките. Из цялата планета се ува се химнът, който е към своя край. В градинката, където музиката свършва, пенсионерите тръгват отново да сядат, но понеже няма дъски, те падат. От това Земята се разтриса. © Сценарна работилница художник Ивайло Панайотов