“Един от мотивите, вплетени в историята е този за победения герой, когото другите наблюдават дали ще се изправи отново”, спира се Рийвс на физическите аспекти на ролята. “През цялото време съм бит, мачкан, газен и ритан. Беше страшно забавно.” Филмът събира отново актьора и координатора на какадите Р. А. Рондел, работили заедно върху втората и третата серия на “Матрицата”, както и върху “Критична точка” през далечната 1991 г. Доверието и възхищението на Рийвс към Рондел е неописуемо. От своя страна Рондел споделя: “Участието на Киану е огромно. С него отиваме до границата на онова, което може да се направи с един актьор. Той е божи дар за хора като мен.” Рийвс е сигурен, че колкото повече каскади направи сам във филма, толкова по-добре за цялостното изпълнение на ролята. “Това ми позволява да съм близо до рисковите ситуации, а по този начин публиката също се чувства по-тясно свързана с героя ми.” За Джон Константин опасността дебне зад всяка врата – от жестоките заклинания до старомодния юмручен бой с демоните, да не говорим за това, че Гавраил може да го издуха като перце с властния си дъх. Най-сложната и изпълнена с енергия батална сцена е тази, в която Час и Константин са изправени пред цял легион демони в една от стаите на болница Рейвънскар. Работата е затруднена от ниските тавани и тясното помещение, както и от множеството участници. Желанието на Лоурънс е всичко да бъде заснето наведнъж, а Рондел е първият, който подкрепя идеята. Накрая в сцената участват над 10 статисти, които летят във въздуха, докато поне още толкова се бият едновременно под тях. Режисьорът успява да постигне непрекъснатата картина, която си е представял. Пресъздавайки неустрашимата Анджела на екрана, Рейчъл Уайз също получава своята порция ужас. В един от ключовети епизоди Консктантин я държи под водата, а тя отчаяно се бори да се освободи. Рондел предупреждава екипа, че ситуацията не е напълно безопасна и екипът трябва да разчита на предварително уговорени сигнали, както и на интуицията на Киану Рийвс. Шая Лабьоф също се включва в екшънсцените. “Вързахме го с въже, издигнахме го до тавана, а после го пуснахме на пода. Беше невероятно. Първо изпробвахме сцената с дубльор, като поставихме специални омекотяващи материи както на пода, така и на тавана. Страхотно е да видиш такава сцена във филм и да знаеш, че актьорът наистина изпълнява каскадите”, описва работата Рондел. Той обаче не спира дотук. Рондел не мирясва, докато не качи самия Лоурънс на тавана, за да погледне отгоре снимачната площадка. “Не беше някаква каскада”, скромно пояснява режисьорът. “Просто преминах по пътя на камерата, за да видя нещата отвисоко. Закачиха ме с въжета и ме спуснаха през цялата стая. Беше голямо забавление.”