Майсторът на психологическия трилър Брайън Де Палма почти 40 години демонстрира уверения си творчески стил. Понякога обявяван за обикновен имитатор на Алфред Хичкок, с цялото си творчество Де Палма – въпреки, че отдава почит на Хичкок, се различава значително като теми и техника. А на критиките за твърде картинното насилие във филмите му, Де Палма отговаря, че той e последовател на теорията на Айзенщайн за монтажа като конфликт и “киното като насилие”. Във филмите му стилизацията въздейства естетически върху насилието и то се превръща в по-скоро във визуален ефект, отколкото в натуралистичен детайл. Де Палма започва да прави филми като студент в Колумийския университет. През 1962 късометражният му филм Wotan’s Wake печели няколко награди. Първият му игрален филм The Wedding Pаrty (създаден през 1966, излязъл на екран през 1969), и Hi, Mom! (1970), са нискобюджетни продукции, известни днес предимно с едни от най-ранните екранни изяви на Робърт Де Ниро и Джил Клейбър. С комерсиалния си пробив Кери (1976), Де Палма установява постоянно повтарящите се във филмите му теми и разказваческия си стил - смесването на мечти/кошмари в повествованието, обикновено неуспешните опити за спасяване на героинята, двойнствената роля на таланлив, героичен образ, същевременно и аутсайдер, и разбира се, задължителното присъствие на смъртта. В добавка Де Палма изследва и социалните и етически напражения, възействащи разрушително на американската митология. Понякога периферно са засегнати и по-широки социални проблеми като институционалната, професионална и политическа корупция (Недосегаемите, Джейд, Клада на суетата, Скарфейс), но режисьорът се определя преди всичко като човек на изкуството, а не като полемист. Дори в Кери, където се изследват темите за социалния конформизъм и жестокостта в отношенията между тийнейджърите, има моменти на автопародия, чрез характерния за режисьора черен хумор. Въпреки, че Де Палма работи преимуществено в жанра на психологическия трилър, елементите на романс, хорър и гангстерска мелодрама също присъстват често. Най-важният принос на Де Палма към съвременното кино е изобретателният му, визуално динамичен стил. Във филмите му камерата постоянно търси, прокрадва се, дебне; употребава гледна точка “Божието око” – обикновено сред впечатляващо богат на детайли мизансцен. Майстор на ритмичния монтаж, той често започва филмите си с дълги, сложно композирани епизоди. Превърналият се в класика епизод от бала в Кери, с употребата на разделен екран, забавен каданс и кръстосан монтаж е типичен за разностранното майсторство на Де Палма. Нет Фокус