1923 г. Вирджиния Улф (Кидман) живее в спокойствието и тишината на предградие на Лондон. По това време тя работи върху първия си голям роман “Мисис Далауей”, проследяващ ден от живота на една жена, осъзнаваща празнотата в баналното си ежедневие. Но Вирджиня има свои собствени демони и се мъчи да преодолее депресията, която заплашва да я погуби, докато съпругът й Ленърд (Дилейн) безуспешно се опитва да й помогне. През 1951 г. в следвоенен Лос Анджелис Лора Браун (Мур) е всеотдайна майка и съпруга, чието ежедневие се свежда единствено до грижите за сина й Ричи и съпруга й Дан (Райли). Тя намира утеха в “Мисис Далауей” и чувства героинята й толкова близка до себе си, че започва да обмисля фатална крачка в живота си. Колкото повече чете, толкова повече Лора открива, че образът на мисис Далауей отразява неудовлетворението, което самата тя изпитва от собствения си живот. 2001 г. Клариса Вон (Стрийп) е редакторка на художествена литература, която се грижи за приятеля си Ричард (Харис) – талантлив поет, който бавно губи битката със СПИН-а. Клариса, която постепенно се превръща в съвременен огледален образ на мисис Далауей, трескаво подготвя парти в чест на Ричард, но не получава необходимата й помощ от любовника му Луис (Дейниълс). Докато тя се мъчи да помогне на Ричард да доживее до следващия ден, той се пита дали животът му си струва тази мъчителна борба. Трите истории майсторски преминават от една в друга и накрая се събират в един изненадващ сюблимен миг на откровение. В даден момент от живота си всяка по свой начин осъзнава, че времето да крие чувствата си изтича, времето за разкаяние си отива и че часът да живее настъпва. Вдъхновен от романа на Вирджиния Улф от 1925 г. “Мисис Далауей”, Майкъл Кънингам написва “Часовете” 73 години след нея. За тази книга той получава “Пулицър” и наградата PEN/Faulkner, както и признанието на най-влиятелните печатни медии в САЩ, обявили я за книга на 1998 г.