През 70-те години канадецът Дейвид Кроненберг e смятан за постановчик на евтини филми на ужаса и само шепа негови почитатели, го провъзгласява още тогава за гений. Но постепенно Кроненберг действително се налага като един от най-оригиналните световни режисьори. В рамките на международния Филм Фест, който върви в момента в София, е включен последния му засега филм “Спайдър”. От началото на 90-те години до днес филмите на този режисьор неизменно участват в най-престижните кинофестивали («Катастрофа» - в Кан, «Екзистенц» - в Берлин). А по-миналата година самият той бе председател на фестивалното жури в Кан. Въпреки световното признание, творбите на Кроненберг продължават да предизвикват сериозни дискусии и е страшно трудно да се намерят две сходни мнения за един и същ негов филм. Дейвид Кроненберг е роден на 15 март 1943 г. в Торонто. През детството си се увлича по състезателни коли и мотоциклети. На 16 години написва първия си разказ. Завършва университета в Торонто (специализира литература и история на науката) и още по време на следването заснема два експериментални късометражни филма на фантастична тема - «Стерео» (1969) и «Престъпления на бъдещето» (1970). В началото на 70-те създава в Европа своя първи пълнометражен филм «Те дойдоха отвътре». В киномрежата филмът излиза едва през 1975 г. В родината си Кроненберг дълго време е смятан за маниакален експериментатор, чието кино не заслужава сериозно внимание. През 70-те години в Канада се водят парламентарни дебати по въпроса за държавното финансиране на националната кинопромишленост и един от доводите против се базира на “появата на редица отвратителни филми”, като ранните творби на Кроненберг. Кинокритиката от това време гледа на режисьора, като на представител на крайно дясното, реакционно крило на хорор-жанра. Обаче в кинематографичните среди още тогава е имало хора, които са вярвали в неговите новаторски и хуманистични идеи. През 1979 г. известните актьори Оливър Рийд и Саманта Егер се съгласяват да участват във филма му «Изродите», въпреки изобилието от шокиращи сцени, сред които и изяждането на собствената плацента от героинята. Авторитетът на Кроненберг нараства след «Скенери» (1980), който се превръща в хит на видеоразпространеието, пораждайки цяла серия от продължения. За следващия филм на канадския режисьор «Видеодром» (1982) вече пишат с уважение, правейки паралели с трудовете на известния културолог Маршал Маклуън, които също третират проблема за «програмирането» на хората чрез средствата за масови комуникации и на първо място чрез телевизията. Кроненберг окончателно преминава във висшата режисьорска лига през 1983 г., когато излиза екранизация на романа на Стивън Кинг «Мъртва зона». Следват касовият успех на «Мухата» (1986) и художественото постижение с «Dead Ringers» (1988), в който играе Джеръми Айрънс. «Голият обяд» (1991) екранизира едноименната книга на Уилям С. Бъроуз, а «М. Бътерфлай» (1993) е киноадаптация на бродуейската постановка по пиесата на Дейвид Хуанг. Шокиращият «Катастрофа» (1996) пък представя на екрана режисьорската визия върху култовия роман на Дж. Балард. «Екзистенц» връща зрителите в чисто кроненберговската киновселена и утвърждава престижа на канадеца, като един от най-оригиналните режисьори в съвременното кино. Избрана режисьорска филмография: 1969 Стерео (Стерео) 1975 Тръпки (Shivers) 1977 Яростно (Rabid) 1979 Бърза компания (Fast Company) 1979 Роякът (The Brood) 1981 Скенери (Scanners) 1983 Видеодрум (Videodrom) 1983 Мъртвата зона (The Dead Zone) 1986 Мухата (The Fly) 1988 Dead Ringers 1991 Голият обяд (Naked Lunch) 1993 М. Бътерфлай (M. Butterfly) 1996 Катастрофа (Crash) 1999 Eкзистенц (еXistenZ) 2002 Спайдър (Spider) Нет Фокус