Джереми Джон Айрънс се ражда на 19 септември 1948 г. на британския остров Уайт. На малкия остров киното и театъра са рядко случващ се празник за растящото момче. Може би затова, след като завършва училище, на 18 години Айрънс започва работа в театър, като завеждащ сценичната част (в задълженията му влиза най-вече метенето на сцената). След това постъпва в актьорски курс към бристолския театър "Олд Вик" и с времето става не просто член на трупата, но и звезда на бристолския театър, изиграл не малко роли в основните му постановки. След ролята на Йоан Кръстител в добилия широка популярност мюзикъл "Godspell", Айрънс се премества в Лондон,. През 1980 г. Понстъпва в лондонския театър "Тhe Royal Shakespeare Company", а скоро получава малка роля в биографичния филм “Нижински" на Хърбърт Рос. Оставайки верен на себе си, актьорът придобива популярност първоначално от ТВ сериала "Завръщане в Брайтсхед" по едноименния роман на Ивлин Уо. Едновременно с работата си в телевизията Айрънс се снима в главната роля в "Жената на френския лейтенант" (1981), добре посрещнат от публиката. Появили се по едно и също време, и двете екранизации представят представят Айрънс в роли, вътрешно свързани една с друга, макар и отнасящи се към различни хронологически периоди. И в двата филма той се превъплъщава в образа на английски джентълмен, сдържан, без външни изяви на емоциите си, но с дълбока чувствителност и бурна душевност. По собственото признание на актьора, интроспекциите и вътрешния живот винаги са били по-интересни за него. Външният му вид: рязко очертаните скули, изпъкналата адамова ябълка, пламенните кафяви очи – всичко това му дава възможности, да създава впечатление за твърда самодисциплина, както и океан от страсти, бушуващ под тази маска. Не случайно дарованието му е така близко до изкуството на драматурга Пинтер. Не случайно именно Айрънс играе една от ролите в екранизацията на пиесата на Пинтър "Измяна" (1983) – тънко психологическо изследоване на мъчителен любовен триугълник. В този филм актьорът създава такива потресаващи с психологическата си дълбочина образи, както и в "Moonlighting"(1982), "Дивата патица" (1983) и "Измяна" (1983). Репутацията на безукорен изпълнител на екранни джентълмени му открива на Айрънс възможността да участва в осъществяването на един отдавнашен проект, предназначен някога за Висконти, после за Лоузи и накрая заснет от Шлендорф. Ролята на Суан в екранизацията на първата книга от епопеята на Пруст "В търсене на изгубентото време" - " Една любов на Суан (1983) не става голямо събитие, но и не но и не разваля репутацията на актьора. Суан на Айрънс - съединение на слабост, меланхолия и едновременно упорство е главното постижение на филма. Безупречната игра на актьора спасява филма от провал. Към края на 80-те години Айрънс се прехвърля от европейското кино към Холивуд, но не снижава нивото на психологическото напражение в характеристиката на своите персонажи. Скоро Джереми Айрънс приема покана за снимки в "Мисията" (1986) и не греши. Ролята му носи номинация за "Златен Глобус" в категорията "Най-добър актьор в драматичен филм". Популярността на Айрънс привлича вниманието на режисьора Дейвид Кроненберг, който го кани за главните роли на близнаците Бевърли и Елиът Мантлей във филма Dead Ringers (1988). Успехът носи на блестящия актьор няколко престижни награди. Следва участие в нашумелата драма на Барбет Шрьодер "Обрат на съдбата" (1989). За ролята си в този филм през 1991 Айрънс е удостоен с номинация за Оскар като “Най-добър актьор”, а кариерата му в киното достига своя връх. Така започва нов етап и по-успешен и щастлив в творчеството и личния живот на британския киноидол. . Айрънс сключва брак (втори за него) с Шинеъд Кюсак, дъщеря на известната британска актриса Сирил Кюсак. Днес семейството живее в околностите на Оксфорд. Освен с работатата си, Джереми се занимава с възпитанието на двата си синове Макс и Сэмюъл. Както и много звезди от света на киното, актьорът съумява да обедини приятното с полезното. Той практически не се разделя с близките си, и се старае дорли и най-привлекателната роля, да не го откъсва от семейството. Така протичат снимките на "Мочурища" (1992) и "Открадната красота" (1996), където Айрън се снима заедно със съпругата си. От многото добри роли на Джереми Айрънс в този период може да отбележим образа на злодея Грубер в третата част на "Умирай Трудно", Кафка в едноименния филм от1991 г, а също и образа на Естебан в картине "Къщата на духовете" (1993), гласа на скар в “Цар лъв” 1998 се оказва нееднозначна за актьорската кариера на Айрънс - в костюмния филм "Желязната маска", с участието на много звезди той играе Арамис. А екранизацията на Ейдриън Лейн на книгата на Набоков "Лолита", в коиято актьорът играе Хумберт, така и не излиза на екран в пуританска Америка. Но този факт не хвърля Айрънс в униние. Той обявяа кратка почивка в очакване на действително струващи си предложения. И увереността на актьора в това, че киното просто не може без него, напълно се оправдава, когато през декември 2000 г. му предлагат роля в "Окото на дракона", където заедно с него блести и изгряващата звезда Тора Бърч. Нови роли в качествени европейски филми – “А сега, дами и господа”, “Калас” и запомнящи се образи на обаятелни злодеи, проправят пътя на Айрънс в киното н а 21-ви век и заставят аналитиците на кинобизнеса отново да се замислят, къде се крие тайната на успеха на уникалния актьор. По думите на самия Джереми, всичко е съвсем просто. Нито един от изиграните от него образи не е станал киноклеймо, предизвикващо все едни и същи очаквания на зрителите. И той не се задържа в образа на злодея нито на екрана, нито в живота. Нет Фокус