Англичаните от години се опитват да си го върнат на французите за всички справедливи и несправедливи претенции, които събират и разделят кралските им династии от векове. И ето, че един псевдо-шпионски филм най-неочаквано уцелва струната на здравословната ирония по тази неизчерпаема във времето и пространството тема. Когато един френски злосторник, при това аристократ, открадва съкровищата на английската корона и се опитва да превземе кралския трон, британското разузнаване натоварва с разследването най-неопитния си, но изключително ентусиазиран агент Джони Инглиш. Той е доста непохватен и изглежда малко идиотски, но смелостта и самоотвержеността му са безгранични… Смехориите на Мистър Бийн или иначе казано Роуан Аткинсън, гарантират забавност и на най-глуповатата закачка. Хумористичният принцип, използван от Роуан Аткинсън, донесъл му шумен успех най-напред в телевизията, е базиран на играта с времето. Всеки може да предвиди изхода от дадена неудобна или комична ситуация, но хуморът в случая извира от времето необходимо за реакцията на главния персонаж, както и от сериозността, с която той възприема “чудото”, което е свършил. Същият принцип е използван в “Джони Инглиш” – една комична версия на героичните приключения на самия мистър Джеймс Бонд. Мистър Аткинсън ни предлага обичайната си игра, съчетаваща външен непукизъм на поведение с катастрофални резултати. Визуално привлекателната Натали Имбрулия е истинско украшение за всяка шпионска пародия. А Джон Малкович е невъобразимо, неустоимо отвратителен, както винаги, когато го пожелае. Режисьорът Питър Хюит ни спечели с “Плъзгащи се врати” и приятно ни поразвлече със своя филм а ла “Бил Гейтс” “Антитръст”. С “Джони Инглиш” той навлиза в хлъзгавия терен на комедията, където залага преди всичко на комизма на Роуан Аткинсън и на разпознаваемостта на шпионските клишета. Някои от геговете са малко просташки, но други са нистина забавни и предвидимостта на изхода не намалява удоволствието от невралгичните подскоци и салта Аткинсънов хумор. Нет Фокус