За режисьора Джоуел Шумахер и продуцента и композитора Андрю Лойд Уебър подборът на актьори за “ФАНТОМЪТ ОТ ОПЕРАТА” се оказва изключително предизвикателство. Шумахер си представя филма като секси младежка история и затова се впуска в търсене на млади изпълнители за главните роли. Това е особено важно в избора на Кристин – наивно сираче, което вярва, че гласът на Фантома, който я вика от сенките на операта е “Ангелът на музиката”, когото умиращият й баща е обещал да й изпрати, за да я закриля. “Част от красотата на нейния образ е в невинността й, привързаността към баща й, както и вярата й, че Фантомът е негов пратеник от отвъдното”, отбелязва Шумахер. “Трябваше да открием млада актриса, която да излъчва истинска младежка чистота, като в същото време трябваше да намерим двама изключително завладяващи мъже, между които тя ще се разкъсва”. “Едно от характерните за Джоуел неща е, че намира талантливи млади актьори, които току що започват кариерата си”, споделя Уебър, който изцяло се доверява на преценката на режисьора за актьорския талант на кандидатите, докато самият той търси вокалния баланс при всеки от тях, за да избере онези, които могат да изпълнят най-добре либретото. “Беше от огромно значение хората, които избираме, наистина да могат да пеят”, подчертава той. “Песните са това, което обединява всичко останало”. Действието се развива в Париж през 1870 г., като историята разказва за музикалния гений, който плаши подвизаващите се в най-известната градска опера. След като се влюбва безумно в Кристин, Фантомът се отдава изцяло на идеята да я превърне в новата звезда на театъра, като упражнява силен духовен контрол върху младата певица, докато й помага да развива забележителния си талант. За ролята на Фантома е необходим актьор с наистина харизматично излъчване. “Трябваше ни някой, който да е малко груб и опасен, а не обикновен певец”, казва Уебър. “Кристин е привлечена именно от мистерията, която той излъчва и беше нужно да открием някого със съответните вокални възможности”. Създателите на филма откриват такива качества в Джерард Бътлър, познат на публиката от “Лара Крофт: Люлката на живота”. “Джери Бътлър има прекрасен тенорен глас”, отбелязва композитора. “Бях го гледал в “Дракула 2000”. Той има невероятно екранно присъствие и имах желание да се запозная с него”, споделя Джоуел Шумахер. “Той е чудесен актьор и аз бях сигурен, че ще пресъздаде образа на Фантома по изключителен начин”. Бътлър не познава мюзикъла, когато Шумахер за първи път му предлага ролята и се налага да слуша записи, докато чете сценария. “Всичко това направи ме зашемети. В края на сценария сълзи се стичаха по лицето ми”, казва актьорът, който в последствие гледа постановката на Бродуей и в Лондон. “Напълно се разпознах в образа на Фантома, с неговата страст, копнежи и артистичност, както и с болката и изолацията, в която се е намирал през целия си живот. Смятам, че силата на пиесата е именно в това, че хората се идентифицират с тази негова болка”, споделя Бътлър. “Колкото повече остаряваш, толкова по-голям емоционален товар носиш – неща, с които не искаш да се разделиш, както и неща, които се страхуваш да разкриеш на света около себе си, защото смяташ, че той ще те сметне за грозен и отблъскващ, ако го направиш”. Приготвяйки се за срещата си с Уебър, актьорът взема тайно уроци по пеене, като репетира с музикалния режисьор на “Фантомът” Саймън Лий. Бътлър си припомня часът на истината: “Стоях пред Андрю Лойд Уебър в къщата му. Саймън свиреше на пиано и ми напомняше да дишам, а аз си помислих: “Сега трябва да изпълня една от най-известните песни на всички времена за Уебър”. Краката ми започнаха да треперят”. Бътлър продължава уроците и по време на снимките, едновременно със занимания по усъвършенстване на движенията. “Трябваше да открия глас и начин на движение, който да прави Фантома реален”, обяснява той. “Все пак правехме филм, а не сценична постановка, и беше нужно образът да бъде по-реалистичен, а не толкова театрален и мелодраматичен, както в мюзикъла”. Маската на Фантома, която е емблематична за пиесата и е основополагащ елемент в изграждането на образа и историята като цяло, крие гротескното лице на героя, заради което той бива изоставен от семейството си още като дете и бива отхвърлен от обществото, за да се превърне в панаирджийско чучело. Бътлър се впуска в изучаване на физически малформации, за да разбере по-добре вътрешния свят на героя си, но изпитанието да носи целия грим, полагането на който понякога трае четири часа и половина, му дава достатъчно практически опит, който да използва. “Бях изумен и доста разстроен от вида си, който придобивах след престоя си в студиото. Исках да кажа: “Какъв ти е проблема? Какво толкова гледаш?”. Всъщност това отразяваше красотата и грозното, които се крият едновременно у нас и точно това представлява за мен тази история”. Изборът на актриса, която да изпълни ролята на младата хористка Кристин също се оказва сериозно предизвикателство за създателите на филма, защото образът изисква неподправена невинност, която обаче трябва да бъде съчетана с отлични гласови данни. Когато Шумахер се подготвя да се срещне с многото потенциални “Кристин”, се запознава с 16-годишната тогава Еми Росъм, чието запомнящо се изпълнение зрителите видяха в “Реката на тайните”, където тя изпълнява ролята на убитата дъщеря на Шон Пен. Еми изпълнява и ролята на младата Одри Хепбърн във филма на ABC от 2000 г. “Историята на Одри Хепбърн”. “Сякаш гръм ме удари, когато я открих”, споделя режисьорът. “Тя е не само прекрасна актриса, но е гастролирала на сцената на Метрополитан Опера още на 7-годишна възраст. Появи се в последния момент и почти не можахме да направим пробни снимки, защото тя бързаше за семейно събиране в Лас Вегас”. “Срещнахме се в четвъртък и Джоуел ме попита дали мога да бъда в събота на пробни снимки в Ню Йорк”, спомня си Росъм, която таку що е завършила участието си в главната женска роля в “След утрешния ден”. “След около седмица трябваше да пея в къщата на Андрю, което беше много изнервящо. Точно загрявах с музиканта, който ми акомпанираше, когато Андрю влезе, седна, без да се представи и каза само: “Започваме ли?”. Актрисата се представя чудесно на прослушването. “Еми има фантастичен глас”, споделя оценката си Уебър. За да се подготви за ролята си, Росъм взима уроци по танци, посещава прочутата опера Гарние в Париж, която е прототип на Операта от филма и обикаля музеите, изучавайки картините и скулптурите на Дега. За модели на много от тях са използвани танцьорки от трупата на Опера Гарние. “Най-трудното за мен беше да успея да намеря баланс между гласа и актьорското си представяне”, казва Росъм. “Важно беше да играя така, както във всеки друг филм, така че беше необходимо да съчетая песен и игра по много естествен начин”. Росъм оценява Кристин като самотна душа, търсеща любовта и подкрепата, която е загубила след преждевременната смърт на баща си. “Тя така отчаяно търси знак от баща си, че когато за първи път чува гласа на Фантома, иска безразсъдно да повярва, че това е “Ангелът на музиката”, когото той е обещал да й изпрати. Тя открива, че двамата са сродни души, защото той също е наранен и самотен. Връзката им започва с взаимно възхищение, като всеки от тях е вдъхновение за другия. С течение на времето обаче, когато Кристин започва да съзрява и се превръща в самоуверена млада жена, Фантомът започва да гледа на нея по друг начин”. Действително той започва да се влюбва обсебващо в Кристин, а тя се влюбва във виконт Раул де Шани, новият богат покровител на Операта, когото тя обожава от малка. “Всичко, което Фантомът иска, е някой, който го разбира и с когото може да разговаря”, казва Бътлър. “Той е свикнал да бъде отхвърлян, но не може да понесе, че точно Кристин ще го изостави, защото тя се е превърнала в център на целия му живот. Гледайки как тя се увлича по Раул, той е все по-заслепен от яростта и желанията си. Той смята, че ако напише опера за нея, тя ще го обикне, или че ако успее да я заведе в леговището си, тя ще опознае неговия свят и ще го разбере”. “Смятам, че отношенията на Кристин с Раул са всъщност нейното романтично пробуждане като млада жена, но в същото време привличането й от Фантома има дълбок сексуален и духовен смисъл”, казва режисьорът. “Ако той не беше обезобразен и не бе станал така жесток и безумен, може би някой ден те можеха да бъдат заедно. Това, което Еми представя по много красив начин при изпълнението си, е състраданието към Фантома”. За ролята на Раул екипът избира Патрик Уилсън, който е звезда от няколко постановки на Бродуей. “Гледал съм Патрик на сцената и знам, че пее прекрасно”, отбелязва Шумахер. “Той е много талантлив актьор, който има ангелски глас”. Уебър познава театралната кариера на Уилсън, тъй като младият актьор пътува до Лондон за прослушване при композитора. “Патрик е едни от най-лиричните тенори в театъра”, казва Уебър. Превъплъщението на Уилсън в ролята на Раул представя на публиката по-голяма динамика, отколкото същият образ има в мюзикъла. “В постановката той има доста скромно участие в любовния триъгълник, но във филма ние го представихме като по-агресивен и дързък романтичен герой”, отбелязва режисьора. “Той е доста по-настоятелен по отношение на Кристин и е по-голяма заплаха за Фантома”. “Ролята се оказа доста по-динамична и предизвикателна, отколкото очаквах”, споделя Уилсън, който се подлага на 4-часови процедури по гримиране, за да се превърне в 70-годишен старец за епизодите, развиващи се през 1919 г. “Яздя без седло във филма, което беше невероятно преживяване, но това беше точно каквото исках. Не исках да има каквато и да е измама. Исках да разкрия страстта към живота, характерен за онази епоха. Хората тогава са живели много драматично. Когато умираш млад, е нормално да се втурнеш след любовта, когато мислиш, че си я открил”. Два пъти номинираната за Оскар Миранда Ричардсън изпълнява ролята на Мадам Жири, директорката на балетната трупа, която знае много повече неща за мистериозните събития в Операта и за Фантома, отколкото разкрива. “Миранда е сред любимите ми актриси още от времето, когато я гледах в “Да танцуваш с непознат”, казва Шумахер. “Не мога да опиша с думи великолепието, което тя излъчва при въплъщението си в ролята на Мадам Жири”. Чрез доразвиването на ролята на Миранда Ричардсън в сценария, Шумахер и Уебър внасят допълнително светлина в неизвестната част от историята на Фантома. “Тя е една от причините Фантомът да бъде в Операта”, разказва Ричардсън, чиято международна известност идва през 1992 г., след нейното запомнящо се изпълнение в “Играчка плачка”. “Животът на Фантома е много театрален и точно това й харесва. Операта е нейният свят, нейното семейство, нейният живот”. “В спектакъла тя е много строга и сурова с балерините и честно казано, прилича на удивителен знак”, продължава актрисата. “В същото време тя е романтична и страстна и аз обсъдих с Джоуел идеята да покажем повече от тези нейни страни във филма”. “Исках да разкажа на публиката повече за отношенията й с Фантома, защото това винаги е било загадка”, споделя режисьорът. “Когато се срещнах с Миранда, за да обсъдим ролята, за първи път имах чувството, че аз съм на прослушване. Имаше списък с около стотина въпроса, които ми зададе и това много ми хареса”. “Бях привлечена от идеята да работя с Джоуел, особено върху толкова богат и пищен сюжет, какъвто е “ФАНТОМЪТ ОТ ОПЕРАТА”, казва актрисата. Ричардсън също няма класическо танцово образование и затова участва в часовете по балет заедно с другите членове на екипа. “Сметнах, че е важно да познавам строгите правила в света на танца. Независимо, че Мадам Жири вече не танцува сама на сцената, тя ръководи трупа и е добре запозната с тази дисциплина, като изпитва огромно уважение към нея”. Единственият член на оперната трупа, чиято личност застрашава да затъмни присъствието на Фантома, е примадоната Ла Карлота. Талантливата актриса Мини Драйвър, позната на публиката от “Добрият Уил Хънтинг” и комедийния сериал “Уил и Грейс”, изпълнява ролята на капризното италианско сопрано. “Карлота е нещо като сборен образ на Дейвид Бекъм, Мадона и Кайли Миног едновременно, само че през 1870 г.”, описва героинята си Драйвър. “Тя има изключително силно присъствие и смята, че целият останал свят се върти около нейната личност”. Независимо от певческия си талант, Мини Драйвър не пее в действителност във филма. Нейните партии се изпълняват от професионалната оперна певица Маргарет Прийс. Все пак актрисата участва в диалози на италиански, за да подчертае грубостта на изказа на Карлота. “Бях сигурен, че Мини ще се справи добре, но тя надмина очакванията ми и аз всъщност осъзнах колко прекрасна е тя”, споделя режисьорът. “Някои от сцените с нейно участие бяха допълнително добавени, тъй като тя има прекрасно чувство за хумор. Беше просто идеална за ролята – забавна, величествена и божествена”. Двамата нови директори на операта пристигат по средата на пробите на костюмите за спектакъла “Ханибал”, точно в момента, когато Карлота заплашва екипа, че ще си тръгне преди вдигането на завесите на вечерното представление. Но това не е единствената опасност: те намират и заплашително писмо от Фантома, който ги предупреждава, че ако не удовлетворят изискванията му, ще има последват доста неприятни събития. Актьорите Саймън Калоу (“Влюбеният Шекспир”) и Киърън Хиндс (“Път към отмъщение”) изпълняват ролите на новите управители Андре и Фирмин. “Андре се вълнува от артистичната страна на работата в операта, докато Фирмин се вълнува повече от това местата да са запълнени на всяка цена”, казва Хиндс, който партнираше на Кейт Бланшет в трилъра на Джоуел Шумахер “Вероника Герен” през 2003 г. “Джоуел ми каза да си представя героя си като застаряващ продавач на коли, облечен крещящо и безвкусно”. “Андре и Фирмин са като сиамски близнаци”, добавя Калоу. “Те са хора, забогатели от търговия със старо желязо и се вълнуват, че могат да си “купят” място в артистичните среди, но както много други преди тях, един ден ще съжаляват за това”. Сред другите звезди на филма са имена като Джеймс Флийт (“Разум и чувства”), в ролята на пенсиониращия се директор на операта Льофевр; Виктор Макгуайър (“Две димящи дула”) като великия баритон Пианджи и Дженифър Елисън, която се превъплъщава в образа на приятелката на Кристин Мег.