"Емилия Перес" спечели награди "Златен глобус" за най-добър филм-комедия или мюзикъл, за най-добра поддържаща женска роля за Зоуи Салдана, най-добра песен (El Mal) и най-добър чуждоезичен филм, но не и за най-добър режисьор на Жак Одиар. Филмът му триумфира с най-много награди на церемонията, но липсата на режисьорското признание направи вечерта контрастна за френския кинематографист, предаде БТА.

Наградата за най-добър режисьор получи Брейди Корбет за "Бруталистът" - филмът с три награди "Златен глобус". В тази категория бяха номинирани също Шон Бейкър за филма "Анора", Едуард Бергер за "Конклав", Корали Фаржа за "Веществото" и Паял Кападия за "Всичко, което си представяме като светлина".

Жак Одиар посвети наградата "Златен глобус" на филма "Емилия Перес" на хората, които се тревожат за бъдещето и ги призова да се борят за правата си. Той обясни, че би искал филмът да е като "светлина" и "утешителна ласка за всички, които се чувстват притеснени". "Тази награда е адресирана до тях като призив да държат главите си високо вдигнати, да продължават да се борят и да се надяват на по-добри дни", каза режисьорът от сцената.

След церемонията френският режисьор каза пред АФП, че "си е свършил работата". След 10-те номинации на "Емилия Перес" за "Златен глобус" през декември миналата година обаче той призна, че е "ужасен" от надпреварата за холивудските награди, въпреки че негов филм вече е бил номиниран за "Оскар" - "Пророк" от 2009 г.

Жак Одиар вече имаше голямо признание и преди филма "Емилия Перес". Както "Пророк", така и "Емилия Перес" печелят Гран при на кинофестивала в Кан. Той е получавал и "Златна палма" в Кан - за "Дийпан" през 2015 г. Печелил е три "Сезара" за най-добър режисьор - за "Сърцето ми спря да бие", "Пророк", и "Дийпан". Първите две продукции получават и "Сезар" за най-добър филм.

Филмът "Емилия Перес" триумфира на Европейските филмови награди с няколко приза през декември миналата година. Той бе избран измежду 15 продукции за европейски филм на 2024 г. Одиар получи статуетките както за режисьор, така и за сценарист на годината.

Жак Одиар е роден през 1952 г. Баща му е известен френски сценарист. Жак Одиар започва кариерата си като помощник-монтажист в средата на 70-те години на миналия век ("Наемателят" на Роман Полански). През 80-те години става сценарист. Започва с "Професионалистът"(1981) и "Смъртоносна разходка" (1983). Като режисьор започва да се изявява през следващото десетилетие с филма "Гледай как хората падат" (1994). Следващият му филм - "Неизвестен герой" допада много на критиците. Популярността му се увеличава с "Чети по устните ми" ("Сезар" за най-добър сценарий) и "Сърцето ми спря да бие". "Пророк", "Ръжда и кости" от 2012 г. (с Марион Котиар и Матиас Шонартс) и "Братята Систърс" от 2016 г. (с Джон Райли и Хоакин Финикс) го извеждат на международната сцена. " Братята Систърс" му носи награда "Сребърен лъв" за най-добър режисьор на кинофестивала във Венеция.

Одиар е признат за майстор разказвач, който умело свързва реализма с поетичното кино. Във филмите си изследва човешката психика, спира се на необичайни герои. Често те са маргинализирани. Одиар показва как изпитанията ги променят и неясните граници между морала и оцеляването. Например "Пророк" е за промяната на млад арабин във френски затвор, "Ръжда и кости" предава физическата и емоционална уязвимост чрез трагедията на дресьорка на косатки, останала без крака. В "Дийпан" тамилски боец се озовава във френско предградие.