„Камерата запечатва онзи специален момент на изящество, който често остава невидим за човешкото око, но показан на екрана се улавя мигновено от зрителския поглед”. Фолкер Шльондорф Германският режисьор е създал много филмови шедьоври, спечелили популярност по целия свят. Утвърден като един от най-продуктивните европейски кинематографисти, Фолкер Шльондорф е име, което знаят поколения киномани. Режисьорът е роден е на 31.03.1939 г. във Висбаден. Образованието си получава във френския лицей „Хенри V” и в Сорбоната, където специализира политология и икономика. След това учи режисура в изключително престижния Институт по кинематография в Париж. Остава във Франция и известно време работи като асистент-режисьор на Луи Мал, Жан-Пиер Мелвил и Ален Рене. Асистентства до кинодебюта си „Младият Тьорлес” (1966). Заснет в специализирани мъжки училища филмът е притча за безапелационния възход на нацизма в Германия. „Младият Тьорлес” предизвиква противоречиви реакции сред кинаджиите, успява да спечели вниманието на голям брой зрители и да се превърне в разбивач на боксофис класацията в Германия. Кинодебютът на Фолкер Шльондорф е носител на специалната награда на критиката на фестивала в Кан – факт, който отваря вратите не само на него, но и на цяло поколение режисьори от Новото немско кино, като Райнер Вернер Фасбиндер и Вим Вендерс. В личен план Фолкер Шльондорф споделя 20 години от живота си с не-по-малко известната Маргарете Фон Трота, с която са съпрузи от 1971 г. до 1991 г. Преди да се посвети изцяло и напълно на филмовата си кариера Шльондорф режисира няколко известни опери на сцените във Франкфурт, Берлин и Париж. През 1973 г. създава своя филмова компания заедно с няколко приятели - „Биоскоп филм”, която продуцира много от бъдещите му проекти. Знаменитият режисьор е бил член на журито на филмовия фестивал в Кан (1970) и председател на журито на Берлинале (1991). Работил е като изпълнителен директор на германската компания „Бабелсберг” (бившата ДЕФА). Фолкер Шльондорф е носител на френското почетно звание „Рицар на националния орден на Почетния Легион”, с което е удостоен през 2002 г. През творческия си път Фолкер Шльондорф създава много филмови шедьоври, сред които са: „Изгубената чест на Катерина Блум” (1975) – унищожителен разказ за млада жена, подложена на ужасни изпитания в резултат на прекалената критичност и презрително отношение на обществото към „волността”, която тя си е позволила - да прекара една нощ с мистериозен мъж. Най-гениалната творба на германския режисьор е „Тенекиеният барабан”, създаден през 1979 г. като екранна адаптация на известния роман на Гюнтер Грас. Филмовото действие ни връща края на 20-е и началото на 30-е години на миналия век, за да ни представи съдбата на едно момче – малкият Оскар, който е син на местен търговец, но всъщност е едно доста необичайно момче. Още от самото си раждане той показва наличие на висок интелект, затова, когато става на 3 години, отказва да порасне. Този отказ е насочен срещу лудостта в навечерието на Първата Световна война. Той е и неговият протест срещу ужасите на войната, срещу антихуманните постъпки на воюващите страни. “Тенекиеният барабан” символизира несъгласието на малкото момче с апатичното отношение на хората, предпочели да останат равнодушни към жестоката ситуация. „Тенекиеният барабан” е носител на „Оскар” за чуждестранен филм и на “Златна Палма” от фестивала в Кан. Шедьовърът, донесъл световна известност и престижни награди на Фолкер Шльондорф, ще бъде представен на 10-ия юбилеен София Филм Фест. „Една любов на Суан” (1984) е един най- харесваните филми на Шльондорф, направен по сценария на Питър Брук и Жан-Клод Кариер и реализиран с брилянтен актьорски състав: Джеръми Айрънс, Ален Делон, Орнела Мути, Фани Ардан. През 1985 г. Шльондорф дебютира и в Америка с телевизионната си продукция „Смъртта на търговския пътник” с участието на Дъстин Хофман. През следващите години Фолкер Шльондорф продължава да снима своите филми, като се насочва към прочути романи и така се раждат: „Хомо Фабер” (1991, по едноименния роман на Макс Фриш със Сам Шепърд и Джули Делпи в главните роли), „Горски цар” (1996, по книгата на Мишел Турние, с участието на Джон Малкович) и Палмето” (1998, по едноименния роман на Джеймс Хадли Чейз). „Легендите на Рита” (2000) представя живота на една западногерманска терористка, която загърбва революционните идеи и отива да живее в Източна Германия с нова самоличност, осигурена от местните служби за сигурност. От този момент нататък животът на Рита (Бибиана Беглау) се превръща в постоянен страх, че ще бъде разкрита. „Легендите на Рита” е един от противоречивите филми на Фолкер Шльондорф, за който режисьорът споделя: „Не бих могъл да кажа дали филмите могат да променят обществото. Но аз мисля, че всички ние имаме нужда от филми със съвест, които да обогатят живота ни, а те наистина могат да го направят. Да разглеждаш нещата в перспектива и изведнъж да разбереш, че на други места по света хората преживяват подобни борби, е показателно, обогатяващо и окуражаващо усещане. Така че си мисля, че изкуството като цяло е от голяма полза за нашето оцеляване!” Последната продукция на Фолкер Шльондорф „Деветият ден” (2004) бе представена на миналогодишния София Филм Фест в рамките на програмата „Европейски екран”. Филмът, създаден по истински случай, събира в себе си най-доброто от работата на режисьора и бележи завръщането му към немското кино след голям период от време посветен предимно на англоезични заглавия. Фолкер Шльондорф за киното: „Езикът това не са само думите: това са репликите, мелодията, позите в един филм. Защото чрез тях човек може да усети кое е истина и кое лъжа, дори на език, който не разбира!” Фолкер Шльондорф ще получи Наградата на София за принос в световното киноизкуство преди прожекцията на филма „Тенекиеният барабан” на 19 март, 16.00, в Дома на киното.