Той влезе бързо, напористо, но без излишна агресия и се настани трайно на адреса на новото европейско кино. Франсоа Озон си спечели прозвището „лошото момче” на френското кино и „застави” киноманите да се пренастройват на различна вълна. А той самият „влезе в правия път благодарение на филмите”. Зрителите виждат първия му филм през 1998 и веднага се появява интерес към творчеството му. Днес вече е в групата на търсените режисьори - новата звезда на интелектуалното кино. Озон не се притеснява да заложи на елитарното кино. Филмите му са енергични, смешни и плашещи, откровени и емоционални. Дори насилието тук изглежда естетично. И в живота и в екранните си действия, Франсоа никога не се разделя с усмивката си. Роден на 15 ноември 1967 г. в Париж, в семейство на преподаватели. Между 18-та и 22-та си година снима около 30 късометражни филма на супер 8, като кара свои приятели и роднини да участват в тях. През 1990 г. постъпва във ФЕМИЗ -Париж, специалност режисура. Дава сериозна заявка още през 1993 с „Виктор”, продукция на ФЕМИЗ, който обикаля фестивалите. Много скоро си отваря вратите към голямото кино. Забелязват го и през 1995 г. започва сътрудничество с компанията „Фиделите Продюксион”. Същата година се впуска и в сериозната политическа територия - снима документален филм за президентската кампания на Лионел Жоспен През 1996 г. филмът „Лятна рокля” (най-забележителния сред късометражните му ленти) получава награда на фестивал в Локарно. Първият му пълнометражен филм „Ситком”(1998) е представен в Кан същата година. С него идва и големият успех, изплува и формулата на Озон – основната тежест пада върху актьорите, декорите акцентират върху драматичните обрати, а изненадите се сипят отвсякъде. После идват „Престъпните любовници” (1999), „Капки вода върху горещи камъни”(1999), „Под пясъка”(2000) – с разнообразието, обединено от философските намеци и откровения. Сюжетите вплитат наслоени детски спомени и реални истории от пресата. Черен хумор и жени ще застанат в центъра на събитията. Озон заявява предпочитанието си към актрисите - „Предпочитам да работя с актриси, отколкото с актьори. Жените са по-умни, по-изтънчени и интелигентни. Те са по-смели и, което е ней-важно, актрисите често се решават на такъв риск, на който не би се решил никой актьор. С мъжете е по-трудно – те се страхуват да проявят своето женско начало и затова трудно се подчиняват, особено на мъж- режисьор. Мисля, че за тях ще е по-добре да работя с жени – режисьори”. В „Под пясъка” той взима бляскава звезда – Шарлот Рамплинг , представя я в земна и човешка реалност и дори я определя като „моето второ аз”. В театралния, загадъчен и провокативен „8 жени” (2002), концентрацията на звезди на квадратен сантиметър лента достига върха – Катрин Деньов, Изабел Юпер, Еманюел Беар, Фани Ардан, Даниел Дарийо, Людивин Сание. Жените са начело на психологическия двубой в „Басейнът” (2003) – Шарлот Рамплинг (с Европейска филмова награда за най-добра актриса) срещу Людивин Сание. Интелектуалните и нравствени проблеми тук повече от всякога обсебват повествованието. „Филмите ми преди „Басейнът” също са такива, но никой не иска да го признае”- споделя режисьорът. Озон отново подлага героите си на изпитания и зловещи игри, словесни и психологически и изтласква напред сексуалността - бляскава и по своему романтична. Не залага на ефектите или умопомрачителната техника, а на силата на актьорската игра. Не обича излишните любезности, а по-скоро е жесток, водено от принципа , че в киното всичко е позволено, за разлика от реалния живот. „8 жени” и „Под пясъка” му донасят номинации за Сезар и Европейските филмови награди, а „Басейнът” се присъединява към последните, както и за Златна палма. Големите награди идват извън родната му Франция – от Берлин, Ситхес, Лос Анджелис. Следващото предизвикателство на Озон се крие зад кодовото „5х2”(2004, с номинация за Златен Лъв – Венеция ‘04). Пет ключови момента от живота на една съпружеска двойка – от края към началото, с изтънчената двойка Валерия Бруни Тедески – Стефан Фрейс. Актрисата участва и в най-новия му филм „Time to leave” (2005), в компанията на Мелвил Пупо и вечната Жана Моро. Филмът ще бъде представен на 10-ия Международен София филм Фест.