Времето на рока Югославия беше нетипична страна за соцлагера - с разрешена частна собственост, полукапиталистическа икономика, чужди капиталовложения, еротични списания и други западни блага. Брегович е роден в Сараево. Там се събираха всички противоречия на бившата СФРЮ, които по-късно доведоха до всеизвестните печални събития. Горан е наполовина сърбин, наполовина хърватин, при това женен за мюсюлманка. Започва да свири рок през 1966 в любителската група "Бестие". След това три година е в група "Кодекс", а известно време е и в "Мика, Горан и Зоран", след това в "Ютро", от която произлиза и "Биело Дугме". Първият им албум излиза през 1974-м, последният – 1988-а. През този период Брега (така го наричат в родината му) си е истинска рок-звезда и изкарва големи пари за онези времена, като при това си ги харчи така, както го правят рок-звездите. Брегович: "...рокът не съществува в чист вид, нужен му е ефектен антураж и сканадални истории. Освен това, рокът на "Биело Дугме", макар и да използваше родни фолклорни мотиви, се „обличаше в западни одежди”. И до днес това е белег на всяка провинциална музика: все едно дали югославска или съветска, и затова за мен тя е повече или по-малко глупава". Така говори Брега за това, с което се е занимавал успешно двайсет и две години. Той е рязък и категоричен, но това е неговото мнение. При това до голяма степен е прав. Времето на Кустурица Погрешно е да се смята, че именно Емир Кустурица е въвел Брега в света на киното. Прославил - да, но не той е първият, който използва таланта на Горан. Всичко започва с комедията на Здравко Рандич "Leptirov oblak" (1977). Следва документалната драма "Licne stvari", а след това 12-годишно прекъсване. За това време Брега успява да пусне още 8 албума и да разпусне групата. През 1989-а Адемир Кенович го кани за записа на музиката към филма "Кудуз", разказващ за съдбата на югославски мюсюлманин, опитващ се неуспешно да започне нов живот, след престой в затвора за грабеж – рядък за югославското кино поглед към живота на мюсюлманското общество. И Брегович почувствал: това е. Но все още не било това. Брегович: "Започнах да работя истински в началото на войната. Кустурица ме помоли да напиша саундтрака към филма му... Работих като луд. Много ми трябваха парите". ...Някога Емир Кустурица свирел в една група с Брегович на бас-китара; как се е казвала групата не се знае. Във всеки случай те не просто се познавали, а дори били приятели. Кустурица го наричат "циганския Фелини" и "циганския Тарантино", но и едното и другото са само опити да се обозначи мястото му в света на киното. Опитите са неуспешни: Това място може да се нарича единствено "Кустурица". Той снима филми, каквито преди него нямаше; импулсивни, резки в разсъжденията и изводите. Завършил кинообразованието си в Прага, Kустурица винаги е бил трън в очите на комунистическата власт. Но когато страната, бивша родина на този сърбомюсюлманин, когото не обичат и сърбите и босненците, започва да се разпада – и да лее кръв (обичайно явление, както за големите, така и за малките империи) – той снима "Циганско време" и започва да се нарича югославянин. "Циганско време" – е първият в историята на киното филм за цигани с диалог на романе, цигански език; третият пълнометражен филм на Кустурица и първият, донесъл му награда от Кан за режисура. Филм-трагикомедия, филм-фантасмагория, филм за простите човешки и божи истини. Музиката към този филм написва Брегович. Това е и първият му пробив на Запад. Саундтраците на "Кудуз" и "Циганско време" са събрани на един диск от PolyGram; и в класациите на все още новия жанр "world music" албумът бързо заема високи позиции. Брегович събира заедно заразителните цигански мелодии, напевите на балканските славяни и рок-ритмиката. Това е рецептата, която продължава да му носи успехи. След това Кустурица заминава за Америка да преподава режисура и там се ражда " Аризонска мечта". Американски и европейски мечти Филмът веднага завладява сърцата на любителите на "различното кино". Актьорите също помогнали за популярността: Джони Деп, Фей Дънауей, Джери Луис, Винсънт Гало. Странният поглед на един чужденец към провинциална Америка бил възприет и в Америка; в Европа също се възхитили от умението на един бивш гражданин на разкъсвана от религиозни и етнически противоречия страна, да види чудесата в дълбоката и скучна американска провинция ... Разбира се, Кустурица отново поканил Брегович. Разбира се, Брегович се възползвал от проверената рецепта: Балкани, рокендрол... Но и Брегович поканил един човек - Джеймс Остерберг – по-известен като Иги Поп. Поп бил във възторг от сътрудничеството с Брега и прекрасния женски хор - и в заглавната песен, и в доста по-сериозната и трагична "TV Screen", и в удивително страшната и красива "Death". Но разбира се, култовия статус на албума се дължи най-вече на участието на Иги Поп. След това вече в Европа познават Брегович не просто като музикант от екзотична страна, но и като кинокомпозитор-професионалист. Започват да го канят и французи – все пак, "Аризонска мечта" се снима в Америка, но от френско студио и с френски пари. След няколко нискобюджетни филми Брегович е поканен от Патрис Шеро, който снима новата екранизация на романа на Дюма-баща "Кралица Марго" - красива, кървава, но преди всичко костюмна драма. Музиката на Брегович има голямо значение за успеха на този филм. След "Аризонска мечта" в рецептата влиза още една съставка – участието на звезда. В "Кралица Марго" в тази роля е Офра Хаза, не само като изпълнителка, но и като съавтор. С добавянето на близкоизточни мотиви, Брегович отново рискувал - и спечелил. Брегович под земята През 1995 Кустурица започва нов проект и Брега веднага се включва. Филмът е "Ъндъргръунд", "Човечеството се разделя със смях с миналото си", е казал някой от класиците на марксизма. За западните ни съседи, това трябва да звучи така: "със смях и плач югославяните се разделят със своето минало", за това е и филма на Кустурица. Обитателите на подземно убежище от Втората световна война не знаят, че тя отдавна е свършила, и когато все пак излизат на повърхността, става ясно, че война все пак има – няма значение, че това е вече съвсем друга война... Кустурица получава втора канска Палма и неприязънта на съотечествениците си, които смятат, че да печелиш награди (и пари) от трагедията на родината си, не е хубаво. Впрочем, в критиката на сънародниците му има и етнически мотиви - Кустурица вкарва във филма отровни намеци, адресирани и разбираеми единствено за хърватите и мюсюлманите... И музиката е такава. В нея има по-малко рок и повече фолклор - "Калашников", стилизирана народна песен, неудържимата "7/8 & 11/8" и, накрая, потресаващата "Ausencia" в изпълнение на звездата на "world music" Сезария Евора (която не е бразилка, а от Кабо Верде – островите Зелени нос). Горан, за разлика от своя приятел-режисьор, няма никакви политически възгледи, освен дълбоко отвращение към политиката и политиците. Брегович: "...през 1990 се опитахме да създадем партия, която да не е национално ориентирана като всички останали: в нея влезе цялата интелигенция на Босна. И след като излязоха резултатите от изборите, аз загубих всякаква вяра във влиянието на писателите, музикантите, и художниците в политиката... Не съм от тези, готови да принесат живота си в жертва на обединението на Босна със Сърбия... За мен родината е понятие - не географско и не политическо, а емоционално. На ниво чувства аз живея в същата страна". Прощавай, Кустурица! "Ъндърграунд" става последният плод на сътрудничеството между Брега и Куста. Кустурица прави публично изявление, че повече няма да се занимава с кино; Брега, напротив, работи все повече и повече в киното. И когато Кустурица все пак отново започва да снима, той не търси Брегович. Брегович: "До "Черна котка, бял котарак" Кустурица работеше с едни и същи хора. Приискаха му се промени, и музиката вече не пишех аз. Времената на Фелини и Нино Рота, когато всички вярваха, че киното е най-важното изкуство, отминаха. Аз вече не се интересувам много от кино, а киното, превърнало се в търговски продукт, вече не се нуждае особено от добри композитори". В тези думи има истина, но има и обида. Впрочем, Кустурица се обърна към първоизточника – истински фолклорни музиканти, които да запишат музиката към демонстративно-кичовите му комедии. Горан не спира да работи и извън киното. Брегович: "...на Балканите никога не можеш да бъдеш сигурен чия музика използваш... Моят оркестър за "Сватби и погребения", в който участват около стотина души – е като ранния пънк, без участието на машини". Още не е край Брегович стана на 50. Продължава да работи в киното – "Влакът на живота", комедия за влак, пълен с евреи, спасяващи се от руснаци и нацисти, криминалната драма на Крис Мендес "The Lost Son", италиански ТВ филм на Фабрицио Коста за Исус Христос и филма на Нана Джорджадзе "Лято или 27 пропуснати целувки". А оркестърът му изнася концерти по цял свят. Даже и у нас. Нет Фокус