Носителят на голямата награда на журито в Кан – 2005 “Прекършени цветя” идва специално за Киномания. „ Джармъш изпълва своята проницателна комедия с чудесна пакостливост. Съчетанието от хумор и разбити сърца провокира най-доброто у Мъри, който всъщност играе мъж, въвлечен в собственото си преоткриване.” Питър Травърс, сп. “Rolling Stone” Бил Мъри навлиза в нова фаза на партньорството си с Джармъш. На пръв поглед героят му Дон Джонстън прилича на празна черупка. Това, което го изважда от летаргията му, е неподписано писмо, написано на розова хартия, в което бивша любовница му съобщава, че му е родила син преди 19 години. Новината изглежда не го обърква но любопитният му приятел Уинстън го подтиква да си припомни имената на жените, които е познавал по това време. Точно Уинстън намира настоящите им адреси и изпраща Дон на път из младостта му. Строгостта на подобна структура е бързо е разсеяна от деликатната режисура на Джармъш и великолепните изпълнения на Мъри и четирите даровити актриси. „Джармъш е първокласен режисьор. Всеки ден снимахме в нова обстановка, но този младеж с иглички вместо коса, беше винаги във форма и подготвен за всякакви ситуации. С него имаме едно и също увлечение – красивите жени, така че да бъдеш постоянно до Шарън Стоун, Жюли Делпи и други красавици беше страхотно щастие. Красивите актриси са сред най-важните предимства на нашата професия. И по време на снимките не ми оставаше нищо друго, освен да се отпусна и да се наслаждавам на действието и на обкръжението. Но да снимаш с четири твърде разнородни актриси в продължение на шест седмици почти денонощно, е доста напрегнато. Понякога ти се иска вместо това, да се потиш на трапеца под купола на цирка – такова е усещането.” Бил Мъри. Само месец след като раздвижи духовете на световната критика на международния фестивал в Сан Себастиан, филмът "Stoned” се появява на българския екран. Филмът на режисьора Стивън Уули е интригуващо екранно разследване на загадъчната смърт на легендарния китарист Брайън Джоунс –основател на „Ролинг Стоунс”. През 1969г. Джоунс е намерен мъртъв в басейна на вилата си. Официалната версия е „удавяне след злоупотреба с алкохол и наркотици”. 11 години са необходими на Стивън Уули, за да открие и документира нови доказателства за инцидента и да разбули загадките около последната година на живота на музиканта. Неизвестни факти, любопитни интервюта, любимата на няколко поколения музика – в "Stoned”, режисьорския дебют на Стивън Уули, познат като продуцент на хитове като „Краят на аферата” и „Играчка плачка”. Преди броени дни за ролята си във филма „Walk The Line” Хоакин Финикс получи наградата на Холивуд – актьор на годината 2005. С филма „Walk The Line” режисьорът Джеймс Манголд пренася на големия екран историята на легендарния кънтри певец, носителя на 11 награди Грами - Джони Кеш. Филмът е създаден по автобиографичните книги на прочутия певец – „Мъжът в черно” и „Cash the Autobiography”. В ролята на Джони влиза талантливият Хоакин Финикс („Гладиатор”„Хотел Руанда”, „Всичко за любовта”), а на спътницата в живота му Джун Картър – Рийз Уидърспуун („Професияблондинка”, „Панаир на суетата”, „Сватбен сезон”). Актьорът се запознава с легендарния певец няколко години преди смъртта му. Оказва се, че и двамата знаят за изявите на другия – Кеш харесва екранните превъплъщения на Финикс, а актьорът обожава песните на кънтри легендата. Легендарният мъж в черно заличава границите между блуса, фолка, госпъла, рокабили и кънтри музиката. Филмът проследява „пътуването на живота му”. Пътят към славата преминава през борбата му с амфетамините, барбитуратите и алкохола, провален брак и многобройни хитове. Големият успех идва след участие в радиопредаването на младата и красива Джун Картър. Години по-късно пътищата им се пресичат и нейната преданост и подкрепа стават негово спасение. С Джун живеят заедно 35 години, докато смъртта ги разделя. Филмът е поклон пред тяхната страст и вяра, задълбочили връзката и музиката им. Комични ситуации, драматични елементи, хумор и патос – в новия шедьовър на Камерън Кроу -“Елизабеттаун” . Носителят на “Оскар” създава филма по лични спомени - историята на млад мъж, който превъзмогва отчаянието и терзанията си и намира надеждата и любовта на неочаквани места. Том Круз влиза в ролята на продуцент, заедно с режисьора и Пола Уогнър – същото продуцентско трио забърква и „Ванила скай” през 2001г. Официална премиера на филма в САЩ е на 14 октомври и веднага достига 3 място в топ 10 (11млн $ само за първия уикенд). Фестивалните му участия са през септември - във Венеция, Довил и Торонто – през септември 2005г. Дрю Бейлър e нафукан създател на маратонки, но поредната му бляскава идея е отхвърлена. Внезапно идва и вестта за смъртта на баща му и той трябва да отиде на погребението на човека, когото твърде слабо е познавал. В празният самолет към Кентъки Дрю среща Клер – сияйна, витална и леко странна стюардеса. В любовната двойка се превъплъщават чаровните Орландо Блум и Кирстен Дънст. Връзката се разпалва бавно и недоловимо – като прилива на океана. “Елизабеттаун” не подлежи на описание – той е изненадващ, зрял и непосредствен като самия живот, и при все това е чудесна любовна история. Специално заради Орландо Блум снимките са преместени с половин година, за да може актьорът да завърши ролята си в „Небесно царство” на Ридли Скот. Първата актриса, която Кроу кани за участие във филма е Кирстен Дънст. Така режисьорът „поправя” грешката си, че е отхвърлил младата актриса за главната роля в „Почти известни” и прави всичко възможно, за да я ангажира за „Елизабеттаун”. Интуицията му подсказва, че химията в тази екранната двойка Блум - Дънст ще се получи и тя не го подвежда. Заснет по бестселъра на Майла Голдбърг, адаптиран майсторски от номинираната за “Оскар” сценаристка Наоми Фоунър Гиленхал, “Сезонът на буквите” дарява зрителите си богато. Режисьорският тандем Скот Макгий и Дейвид Сийгъл (“Бездната”, излязъл на видео у нас като “Цената на мълчанието”) създават изкусно филм с емоционални просветления и помрачавания, съчетани с моменти на магически реализъм, които извисяват възприятието на съвсем различно ниво. Филмът събира нова екранна двойка – Жюлиет Бинош и Ричард Гиър. Щафетата на майсторската и въздействаща игра на звездите поемат и прохождащите актьори. Силна и затрогваща е в своя филмов дебют като Илайза малката Флора Крос. Героят на Ричард Гиър - Сол Науман изглежда идеален баща и съпруг. Професор по религия в Калифорнийския университет в Бъркли, Сол е дълбоко духовен мъж с интерес към Кабала, който прекарва много време със семейството си и е предан на съпругата си Мириам и двете им деца – Еърън и Илайза. Но равновесието в живота му се променя, когато научава, че Илайза има талант за популярните в САЩ състезания по правопис. Решен да помогне на дъщеря си да се усъвършенства и завладян от начина, по който конструирането на думите се вписва в Кабала, Сол започва да прекарва все повече време с Илайза, което обаче притеснява момичето. Мириам и Еърън също реагират на внезапната липса на интерес у Сол към тях – Мириам започва да посещава чужди къщи непоканена, а Еърън се увлича по хиндуизма. Блестящият разказвач, сценаристът на „Госфорд парк” – Оскар за сценарий, „Панаир на суетата”, се впуска в дебрите на режисурата. Дебютът му в това амплоа „Лъжи на разделението” залага на емоционалната житейска история. Ан и Джеймс живеят прекрасно между двете си къщи – една в Лондон, удобна за неговата работа в града, и другата, в прекрасно кътче в провинцията и вярват, че животът им е щастлив и пълноценен. Докато Ан не среща загадъчния и безгрижен Бил Бъл и светът й се променя. Връзката на Ан с Бил излиза наяве след разкритията около трагичен инцидент, при който е загинал местен човек. Изправен пред шокиращата реалност на признанията на Ан, съкрушеният Джеймс се опитва с любов да защити съпругата си. Но объркан от разследването на инцидента, той но усеща как живота отново променя посоката на техните лъжи. „Лъжи на разделението” е ефикасен в описанието на моралната безизходица, в която привилегированите му герои са въвлечени. Отличеният с “Оскар” сценарист на “Госфорд Парк”, дебютиращ като режисьор с този филм, има усет за баналните жестове, издаващи чувствата, които хората не искат да си признаят. Крехкият емоционален триъгълник придава на филма остра морална тежест, напомняща на “Краят на аферата” на Нийл Джордан, а цялостният тон и критиката на буржоазното самодоволство отпращат към филмите на Джоузеф Лоузи от средата на 60-те години. Уилкинсън е превъзходен като изтерзания, раним съпруг, а Уотсън постига чувствена невротичност в едно от най-добрите си изпълнения от доста време насам.” Джонатан Ромни, сп. “Screen International”