Под ръководството на своя съпруг (ЧАРЛС ДЪТЪН), административен директор на заведението за психично болни престъпници Удуърд, Миранда лекува опасно неуравновесени пациенти като Клоуи (ПЕНЕЛОПЕ КРУС), убийца със силен чар, чиито признания за сатанински мъчения са приети от съдебния лекар за психопатични приумици на параноидно съзнание. Но бракът на Миранда и уравновесеният й живот са подложени на ужасяваща заплаха след тайнствена среща със загадъчно младо момиче, водеща до безумие отвъд най-ужасните й кошмари. Миранда се събужда след потресаващо произшествие и прави шокиращо откритие: съпругът й е убит, а кървавите доказателства сочат директно към нея. Неспособна да проумее как е могла да извърши немотивиран акт на жестокост към човека, когото обича, Миранда се оказва затворена в Удуърд заедно със силно неуравновесените пациенти, които е лекувала с методична безпристраност. Без спомени от въпросната нощ, с изключение на отделни видения за призрачното загадъчно момиче, повединето на лекарката става все по-нестабилно. Твърденията й, че е невинна, изглеждат като началото на спускане към лудостта за нейните бивши колеги като д-р Пийт Греъм (РОБЪРТ ДАУНИ МЛ.), съчувстващият й, но скептичен неин сътрудник, който трябва да се бори и със собствени проблеми. Принудена да разчита все повече на инстинктите си, вместо на фактите, Миранда започва да вярва, че е била обсебена от свръхестествена сила, решена на реваш с цената на разсъдъка й. Докато Клоуи я тегли все по-дълбоко в своя личен ад, Миранда трябва да реши дали е все по-близо до лудостта... или до истината. Готически: 1. принадлежащ или свързан с архитек-турния стил и влиянието на средновековната готика; 2. принадлежащ или свързан със стил в изкуството, характерен с употребата на запустели и усамотени места и страховити, загадъчни и/или насилствени събития. Развита в северна Франция и набрала сили в Западна Европа от средата на 12-ти до към началото на 16-ти век, готическата архитектура отразява безжалостния, драматичен стил на средновековното изкуство и се характеризира с емоционално съчетание от извисени кули, заострени куполи, вертикални колони и сводести арки и тавани. Към края на 16-ти век готическата литературна традиция се появила в Англия като следствие на промените в социалния климат. Класовите бунтове в страната и революцията в Америка създавали допълнителна несигурност в обществото, и без това вече разделено от конфликтни представи за свръхестественото, като традиционните религиозни вярвания и суеверия се сблъсквали с рационалните принципи на Просвещението. Процъфтявящите готически истории – забележително популярен хибрид от мистерия, ужас и безутешност – доминирали в английската литература в края на 18-ти и началото на 19-ти век, а най-известната и влиятелна творба била “Франкенщайн” на Мери Шели, публикувана през 1818 г. Този "нов и плашещ жанр за едно ново и плашещо време" се оказал предшественик на съвременния роман-мистерия. Готическата традиция на насилствени събития, обвити в мистерия и характерна атмосфера, е пресъздадена като за 21-ви век в ГОТИКА, смразяващата история за Миранда Грей, брилянтната психиатърка, която се събужда, обвинена в извършването на отвратително убийство, което не може да си спомни. Неспособна да проумее как е могла да извърши немотивиран акт на жестокост към човека, когото обича, Миранда шокирана открива, че е затворена в психиатричната клиника Удуърд заедно с психично болните престъпници, които дотогава е лекувала. "ГОТИКА е свръхестествен трилър, който въздейства на няколко нива”, казва продуцентът Джоуел Силвър, който основа Dark Castle Entertainment с партньора си Робърт Земекис през 1999 г. с хита № 1 за Хелоуин, “House on Haunted Hill”. "Филмът е остроумен, плашещ, мистериозен, с интересни герои, и разбира се, понеже това е филм на Dark Castle Picture – историята е страховита”. Идеята за ГОТИКА дошла в Dark Castle, създатели на хитовите хорър филми “Тринайсет призрака” и “Призрачен кораб”, като оригинален сценарий на Себастиян Гутиерес (“Целувката на Юда”). "Стоях и слушах разказа на Себастиян и бях напълно запленена от страшната атмосфера и историята", спомня си изпълнителната продуцентка на Silver Pictures Сюзън Левин, която наблюдава развитието на проектите на Dark Castle и е продуцент на ГОТИКА със Силвър и Земекис. "ГОТИКА събужда страх, който дреме във всеки от нас – да ти кажат, че си направил нещо ужасно, за което нямаш никакъв спомен. И на всеки етап си задавате въпроса. Дали всичко това не се случва в съзнанието на Миранда? Дали това не е някаква конспирация? Или тя е манипулирана от свръхестествена сила?" След като завършил историята с помощта на Левин и Силвър, Гутиерес вече имал сценарий, изпълнен със страховито напрежение, за уважавана криминална психоложка, бореща се за разума и свободата си, при обстоятелства извън нейния контрол. "Едно от нещата, които отличава ГОТИКА от типичния хорър филм, е образът на Миранда Грей”, казва Силвър. "Тя е умна, привлекателна и чувствителна жена, с хубав брак и стабилен живот. И изведнъж, по един много драматичен начин, свободата й изчезва и всичките й думи са подложени на съмнение. Колегите и пациентите й, които никога не са я виждали да губи самообладание, не приемат несигурното й поведение след убийството на съпруга й. И тя е принудена да изостави логиката и да разчита най-вече на инстинктите си”. Изведнъж Миранда се оказва "от другата страна на решетките”, зтворена с лишените от разум пациенти, за чието лечение се е грижила. Междувременно, самата тя е подложена на потискащи съзнанието лекарства и очевидното недоверие на бившите си колеги, докато отчаяно се опитва да открие истината за бруталното убийство на съпруга си, за да докаже своята невинност... или да приеме последствията от необяснимата си постъпка. "Във филма има една много точна реплика на Миранда – “Аз не вярвам в призраци, но те вярват в мен”, казва Силвър. "Докато се опитва да проумее възможно ли е да е преследвана от отмъстителен дух, Миранда започва да вярва, че пациентите й, които казват, че чуват гласове, действително чуват гласове”. Силвър си представял именно Хали Бери, наградената с Оскар® актриса за филма “Балът на чудовището”, в тежката физически и емоционално роля на Миранда. "Освен, че е талантлива и красива, Хали придава особена дълбочина и емоционален обхват на всеки образ, който играе и аз бах сигурен, че ще е блестяща като Миранда”, казва Силвър, който е избрал Бери за една от първите й роли в киното заедно с Брус Уилис и Деймън Уайънс в “Последният бойскаут”, и отново е работил с нея в екшън-трилърите “Извънредно ршение” и “Парола Риба-меч”. "Нейната героиня се впуска в изключително пътуване към най-мрачните места и Хали имаше таланта и силата да заведе Миранда до там”. "Когато Джоуел ми изпрати сценария, докато го четях, имах усещането, че се случва на живо пред мен”, казва Бери. "Миранда е толкова завладяваща – тя е сложна личност, интелигентна и е изпаднала в ужасяващо положение. От първата страница аз бях въвлечена в пътуването на Миранда към саморазкриването и много ми хареса”. Бери описва Миранда като "измъчена душа", която открива дълбините на своята сила и интуиция, когато е лишена от идентичността си. "В началото на историята тя сякаш живее по-скоро по някакви правила за хубав живот, отколкото истински пълноценно”, казва актрисата, чиято майка е работила като сестра в психиатрична клиника в продължение на 35 години. "Пътуването, което Миранда предприема по време на филма, я вдъхновява да се събуди и да се огледа около себе си, и за нея всичко става много по-задълбочено, отколкото е било дотогава”. Въпреки че болезнената трансформация на Миранда от здравомислеща лекарка до пациентка в психиатрия със склонност към саморазрушение е специфична при тези екстремни обстоятелства, Бери вярва, че зрителите могат да се идентифицират с нейните затруднения. "Миранда не е сама”, отбелязва тя. "Всеки от нас може да се окаже в същото положение като нея. Всичко може да върви прекрасно и само за една нощ животът ви да се промени завинаги”. "Целият филм е един въпрос – Ами ако?", уточнява Бери. "Ами ако това се случи с вас? Какво ще направите? Ще съумеете ли да се измъкнете? Ще се предадете ли, ще оцелеете ли и ще загинете, докато се опитвате?" Да води Бери в мъчителното пътуване на Миранда и да комбинира правилно в ГОТИКА сложната смес от съспенс, драма и ужас, Силвър избрал изтъкнатия френски актьор-режисьор Матийо Касовиц, който спечели “Златна палма” за най-добър режисьор през 1995 г. на кинофестивала в Кан за La Haine (Омраза). След като през 2002 г. гледал екшън-трилъра на Касовиц “Пурпурните реки”, Силвър помолил Левин да му уреди среща с младия режисьор в Париж. "Джоуел много рядко би седнал на разговор с млад автор, без да има някакъв проект на ум”, потвърждава Левин. "Очевидно той виждаше неговия голям потенциал и искаше да работи с него. Също като Джоуел, Матийо е влюбен в киното и знае много за него. Те се свъзват и решават да свършат нещо заедно”. "Търсех много специален режисьор за този филм, а Матийо притежава много страст и талант”, казва Силвър. "Той наистина знае как да създава настроение, и как да разказва история. Когато му изпратих сценария на ГОТИКА, той незабавно откликна на проекта и имаше представа как според него трябва да изглежда филмът”. "Сценарият на Себастиян беше наистина много добре написан, умен и плашещ”, потвърждава Касовиц, син на Питър Касовиц (“Якоб Лъжеца”). "Единствената цел на героите не е да заловят луд убиец. Те са интелигентни, последователни, интересни хора. Когато Джоуел ми каза, че Хали Бери ще играе Миранда, бях поразен. Актриса от такъв калибър щеше да издигне материала на още по-високо ниво, и от нас зависеше да се издигнем до това ниво за случая”. Касовиц и Силвър избират очарователния, номиниран за Оскар® актьор Робърт Дауни Мл. за ролята на д-р Пийт Греъм, съчувстващият, но скептичен сътрудник на Миранда, който трябва да се справя и със собствените си проблеми. "Питър изпитва несподелена любов към Миранда”, обяснява Дауни, "но знае, че не може да предприеме нищо, не само защото тя е колежка, но и защотно съпругът й им е техен шеф”. Миранда се опитва да убеди Пийт в здравия си разсъдък, но поведението й става все по-нестабилно. Силвър отбелязва: "Пийт има желание да помогне на Миранда, има желание и да й повярва, но всяка нейна стъпка го кара да се съмнява. Той не може да й вярва и не може да я подкрепи. И това го изнервя и лично, и професионално”. "Миранда преминава през една безмълвна връзка с Пийт, по време на която се чуди дали може да му се довери”, добавя Бери. "И за нея и за публиката е трудно да прецени дали той е от добрите или от лошите герои”. "Робърт е умен и много чаровен”, отбелязвя Касовиц. "В същото време в него има нещо двойнствено, което вие можете да почувствате”. Докато Миранда се опитва да разгадае загадъчните си срещи с духа на мистериозното момиче, тя се привързва силно към една пациентка, която преди това е оределяла като психопатична измамница. Създателите на филма предлагат ролята на опасно разстроената пациентка Клоуи Сава на Пенелопе Кус– възможност, на която актрисата просто не могла да устои, защото “Това е точно този тип материал, който търся – нещо, което не съм правила досега и представлява риск за мен като актриса” "Клоуи живее в свой собствен ад, който е съвсем реален за нея, но никой не й вярва, включително и Миранда”, продължава Крус. "Това е най-лошият ми кошмар – да се окажа в ситуация, в която казвам истината, но всички мислят, че съм луда. Ужасно е, когато хората не вярват, че болката ти е истинска”. Както Крус, Касовиц не вярва, че Клоуи е истински луда. "Хората които казват, че чуват гласове – не мисля, че непременно са луди; просто виждат или чуват неща, които ние не можем”, предполага той. "Всеки би станал параноик, ако не му вярват, когато казва истината”. Както разкрива ГОТИКА, Клоуи е безсилна срещу Миранда, защото тя мисли, че адските мъчения, за които говори, са лъжи на психопат. Но когато докторката, която досега не й е вярвала, сама е затворена в болницата, неустоимата Клоуи постепенно въвлича Миранда в своя собствен личен ад. "Клоуи е много богат образ и Пенелопе знае как да го постигне този колорит”, казва Силвър. "Този филм дава на публиката шанс да види Пенелопе Крус както никога досега”. "Пенелопе само с няколко сцени вдъхва живот на героинята си”, добавя Касовиц, "и тя откри всичко за образа на Клоуи само за шест снимачни дни. Вложи всичко в тази роля и наистина се справи забележително”. "Клоуи е най-силната героиня, която съм играла досега”, признава Крус. "В края на всеки снимачен ден плачех, мислейки за хората, оказали се в положение като нейното. Имаше моменти, когато просто не исках да отивам там. Болката беше твърде голяма. Този материал е твърде привлекателен за актьора, но и твърде нараняващ”. Носителят на награда “Еми” актьор и режисьор Чарлс Дътън е в ролята на д-р Дъглас С. Грей, съпруг на Миранда и административен директора на психиатричното заведение Удуърд. "Дъг Грей е високо уважаван в своята област, с яркото си присъствие, дълбока загриженост и съчувствие към своите пациенти”, казва Дътън. "И повечето мъже му завиждат затова, че жена му е млада, красива и обещаваща лекарка. Той искрено оценява факта, че Миранда го обича, но в същото време се отнася с нея малко като с награда, като с играчка. Прокрадва се усещането, че Миранда копнее за по-дълбока връзка с него”. Към групата на главните актьори в ГОТИКА се присъединяват Джон Каръл Линч (“Доброто момиче”) в ролята на шериф Боб Райън, който води разследването за убийството на своя най-добър приятел, д-р Дъг Грей; и Бърнард Хил (“Властеринът на пръстените: Двете кули”) като колегата на Миранда, д-р Фил Парсънс, чиято неочаквана връзка с нейните свръхестествени срещи й помага да разкрие загадката зад саморазрушителното й поведение. "ГОТИКА е филм със сериозна стойност и аз искам зрителите да идват в киното, готови да бъдат уплашени”, твърди Касовиц. "Ще им дадем истински съспенс, и нищо по-малко до самия край”.