И сега, дами и господа, ще се срещнете с тази малко необичайна любовна история. Той е крадец джентълмен, тя е певица в пиано-бар. Разделят ги толкова много неща. Свързва ги една мистериозна болест и прищявката на случая да се озоват насред Мароко. А може би не е просто прищявка… Вече 35 години (от “Един мъж и една жена” насам) френският режисьор Клод Льолуш разказва с различен успех истории за любовта и странното привличане-отблъскване между половете. Той признава предпочитанията си към реални човешки съдби, които прекроява, събира или разделя, защото “киното не може да измисли нищо по-добро от самия живот”. Това важи за прототипите на Валантен и на Жан, чиито житейски пътища някъде, в някакъв момент, действително са се пресекли с този на режисьора. “И сега… дами и господа” е малко странна история обединяваща две основни и няколко второстепенни съдби, които ни отвеждат в град Фес. Наред с вярата в предопределението и необходимостта от житейска равносметка, филмът утвърждава правото на втори шанс за всеки човек, защото за има ли грешка, има и прошка. Посланието е изключително хуманно и актуално сред бума от насилие и шеметния ход на нашето модерно всекидневие. Нима е необходимо да се окажеш на ръба на живота, за да спреш и да осъзнаеш колко неща си подминал небрежно?!… Фабулата изглежда малко объркана, с преходи във времето, които нарушават логиката на възприятието, но затова пък актьорите в този френски филм са великолепни. За изпълнението на Джеръми Айрънс, чийто герой леко напомня на персонажа му от “Китайска кутия”, могат да се кажат похвали, които няма да изненадат никого. За това пък кинодебюта на певицата Патрисия Каас наистина заслужава аплодисменти. Нейните песни хвърлят меланхоличен воал върху филма, а екранното й присъствие умело поддържа точно премерената доза ранимост и изстрадана мъдрост. Двамата са чудесна двойка, достойна за вечната любовна история така скъпа на Клод Льолуш. А той защитава реномето си на режисьор, който смята, че актьорите са най-важното условие за един успешен филм.