Кой сте вие във филма? Аз съм Яйа, умалителното на Ясин, четвъртото колело на каляската, онзи който не трябваше да замине. Имате ли общи черти с персонажа си? Поведението ми в група: постоянно протестирам, което навлича критиките на останалите. Това особено се отрази на краткото ми образование. Каква беше физическата ви подготовка за снимките? Никаква. Първо, че вече притежавах някаква физическа форма и второ защото трябваше да сме “девствени” спрямо всичко заобикалящо ни, тъй като и самите ни персонажи не са професионални любители на приключения. Впрочем, имаше и моменти на огъване. Повторното ми спускане под водопада, например, беше последното нещо, което бих искал да сторя. По принцип, това трябваше да е Рошди, а в крайна сметка задължението падна върху мен. Изпаднах в криза. Знаех, че няма да е лесно, но тъй като не съм ходил в казармата си казах, че това ще е чудесна школа, в която да се докажа като боец. Освен това, с таков сержант-инструктор като Джамел Бенсала до себе си, бях сигурен в успеха си. Той не беше суров, а спокоен, точен и хладнокръвен: Не става ли? Ще направим още един дубъл. Пред двата, три дни снимки, през които съм наврял задника в снега под шибащата лятна суграшица, преповтаряйки репликите си, истина е, че бих предпочел да играя на тересата на някое кафе с някой по-незначителен текст. Дори и реплика от рода на “ Две кафета, ако обичате!” щеше да ми е напълно достатъчна. Най-трудното по време на снимките? Кухнята в Луизиана и Венецуела. Отвратителна е! Ужасно изпитание! Всеки ден ориз! За мен, който играех персонаж със стомашни проблеми, това направо си беше Актьорско студио! Алпите бяха същинска приказка! Глътваш едно ромче и хоп, на пистите! Най-смешното от филма, като изключим вас, разбира се? Като изключите мен ли? Не виждам кой друг...Или пък да, останалите. И крокодилите. В Луизиана бяхме принудени да ги виждаме навсякъде...и те наистина бяха навсякъде! Господин и госпожа Лакост ни гледаха как играем. И докато аз снимах сцена в близост до някакво дърво, останалите хвърляха парчета хляб на един крокодил, който бавно но застрашително се приближаваше към мен. Добре че, за щастие, един от техниците беше натоварен с безопасността. Кое беше най-забавното по време на снимките? Сцените, в които се стреляше от всички страни. Това по някакъв начин те връща в момчешките ти игри! Направо като “Фаталното оръжие”! В свободното време посещавах много музеи, четях, играех на криеница..Не, нищо подобно! Всяка вечер ходехме на бар, гледахме стрийптийз, по малко хазарт...С изключение на времето прекарано във Венецуела, където няма нищо, доли и влакчето на Нескафе ! Какво най-много ви липсваше по време на снимките? Нищо. Какво искате да ми липсва? Правихме кино, онова от мечтите ни на хлапаци, пътувахвме...Всичко беше наред. А ако “Бързи, смели, смотани..” трябваше да бъде заснет отново? А-а, да! С нетърпение чакам “Бързи, смели, смотани..2”! Но действието трябва да се развива в Мюнхен, по време на бирения празник...Или пресичайки цяла Франция с хубави коли, като всички изпитанията са за ядене! Какво е за вас раздялата, една малка смърт или повод за много смях? Във всяка смърт има и нещо комично. Не аз съм го казал, но какво да се прави...Или пък, мога също да ви отговоря, че да си тръгнеш един ден, завинаги, забравяйки своята любов и т.н., неща все така поетични...