Коя сте вие във филма? Леонор дьо Сегонзак, наследничка страшно увлечена по спорта, която прекарва живота с в авантюристични рейдове. Какви са допирните ви точки с вашия персонаж? Никакви. Лишена съм от всякакво чувство за съпротива. Отказвам си при най-малкия проблем и тутакси търся убежище под опашката си. Докато Леонор срива цели планини. Относно настроенията ми, много би ми се искало също като нея да пращя от енергия, но случаят изобщо не е такъв. Опитвам се да се правя на буржоазка, но все още не се получава. А колкото до спортистка, дори и сега да съм малко над средното ниво, си оставам патетична в не малко области. Достатъчно е да ме видите на ролери… Каква беше тренировката ви за “Бързи, смели, смотани...”? Огромна, което имаше за цел да придаде малко повече достоверност на персонажа ми, тъй като не блестя с особена мускулатура. И така, шест месеца преди началото на снимките, тренирах по два часа и половина всеки ден, като това продължи и по време на снимачния период в гимнастическите салони по местата където се установявахме. Най-трудно беше през първите три месеца за придобиване на форма. Влизах в залата, прибирах се да спя, пак в залата и отново сън…Освен всичко, не исках да си счупя нищо. Да било то и единствено заради ските. В състояние съм да пускам писта от средна трудност, но до тук. Впрочем, бях единствената която не си счупи нищо по време на снимките. Не е ли малко трудно да се намери гимнастически салон във Венецуела? Така е, но предвид онова което трябваше да правим, не изпитвах особена нужда: Спускане със сал, езда, плуване…И всичко това независимо от основните дубльори, ако искахме да завършим филма живи. Това, че снимките вече приключиха, не означава, че прекъснах със спорта. Продължавам да се занимавам по малко всеки ден. Струваше ми прекалено много усилия да вляза в кожата на това прекрасно тяло! Кое беше най-трудното от “Бързи, смели, смотани...”? Престоя в планината. Имах чувството, че ни заставят да правим абсолютно налудничави неща. За да изглеждам по-секси, в Поркеролес се къпах със супер фин комбинезон – пред това бих предпочела да изглеждам като дропла. След четирите часа прекарани във водата, станах като героиня от “Титаник”. Устните ми посиняха, а аз изпитвах чувството, че ще пукна всеки един момент. А накрая, във Венецуела, едва не се удавих под едно платнище. Задачата бе да се разкъса найлона покриващ езерото. Минавахме под него с гмуркане, но никой не ни каза къде точно са дупките. Докато останалите се върнаха обратно, аз изпаднах в паника, като в истински кошмар, от това че не мога да изплувам на открито…След като най-сетне открих една от прословутите дупки, успях да изляза и да не ви разказвам какво се случи след това… Кое беше най-смешното от “Бързи, смели, смотани...”? Никога не съм се смяла толкова по време на снимки, и това несъмнено е благодарение на Атмен Келиф. Аз съм му най-голямата фенка. Той дрънка глупост след глупост. Разбира се, не всяка е чак толкова смешна, но когато е, то тя е наистина такава. А съберат ли се и четиримата накуп, стават като отвързани. За щастие, имах шанса да се интегрирам в групата им. В един момент става дори досадно, но никой не е задължен да слуша през цялото време. Какво най-много ви липсваше по време на снимките? Приятелка. Защото да движиш в продължение на четири месеца с типове като тях, които постоянно крещят: “ Да! Готина е! Мамка му! И т.н.” Повярвайте ми, никак не е лесно! А ако “Бързи, смели, смотани...” трябваше да бъде заснет отново? О-о, да! При други условия, може би. Мисля, че щях да си изработя два –три номера. Иначе, защо не. Какво е за вас раздялата, една малка смърт или повод за много смях? В случая, повод за много смях! Съвсем не съм мъртва – въпреки че едва не се случи.