Интервю - Рошди Зем
Кой сте вие във филма?
Сами, най-зрелият от четиримата – въпреки, че и самият той е малко дебил. Той е нещо като шефче. Поне се мисли за такъв. Въпреки че му липсва съответния авторитет. Това че е малко по-зрял от останалите го прави и малко по-сантиментален и много по-малко продажен от приятелчетата си – въпреки че той също обича парите.
Имате ли общи черти с персонажа си?
На практика, аз наистина съм най-възрастния, което до известна степен ми отреждаше ролята на един вид термометър. Но всеки от нас, повече или по-малко, притежаваше известни прилики с персонажа си.
Как се срещнахте с Джамел?
Гад Елмалех ме свърза с него. Джамел прояви известна сдържаност, мислейки си, че може би, няма да съм съвсем на мястото си в една подобна комедия. Но след като гледа “Малкото ми предприятие”, той се обади да се срещнем.
Доволен ли сте, че успяхте да се отърсите за малко от етикета си на “сериозен актьор”?
Истина е, че участвувах в не малко филми от така наречения “сериозен” или “социален” характер. Ето защо, хората които не ви познават, ви приемат единствено в този тип роли. Нужна е известна степен борбеност, за да се озовеш в подобна комедия, което не е чак толкова лошо. И за да бъда максимално изчерпателен, трябва да кажа, че в комедията има по-малко налудничав смях в отколкото в трагедията. Защото много по-трудно и сериозно е да знаеш, че трябва да разсмиваш. Разбира се, по време на снимки като тези, човек е длъжен да се превива от смях.
Проведохте ли специални тренировки за заснемането на “Бързи, смели, смотани...”?
Нищо по-особено, тъй като във филма се предполага аз да съм зле във всяка една от дисциплините. Освен това, редовно се занимавам с по малко спорт, което ми помогна. Защото, за да изиграеш лош спортист, трябва да си спортист! За сметка на това, не мога да плувам. Е, не потъвам, но и не се предвижвам напред. Сега когато имам деца, си казвам, че е крайно време да се науча. Колкото повече чакам, толкова повече си казвам, че е малко срамно да се уча да плувам на моята възраст!
Кое беше най-трудното от “Бързи, смели, смотани...”?
Връщайки се назад, мисля, че това бяха трите, четирите седмици прекарани при 35 градусовата температура на студиото в Арпахон, без капка дневна светлина…Това се отразява на нервната ти система. Да се озовеш в баюто или в някое кътче на Амазонията е наистина ужасно, но поне те обогатява. Но по два часа път до Арпахано и още толкова обратно, това не ти дава нищо!
Кое беше най-забавното от “Бързи, смели, смотани...”?
Много неща. Колкото и незначителен да ви се стори факта, четирима момчетии да се озоват сами с едно единствено момиче, сам по себе си той определено става повод за множество анекдоти. Събрани, всичке те допринасят за едно приповдигнато всеобщо настроение независимо дългото времетраене на снимките, продължило цели пет месаца!
Какво най-много ви липсваше по време на снимките?
Като изключим съпругата ми и децата, това бяха малките удоволствия на ежедневието: първенството на Франция, ежедневниците като “Паризиен” и “Л`Екип”, някои мезенца...
А ако “Бързи, смели, смотани...” трябваше да бъде заснет отново?
Защо не “Бързи, смели, смотани 2”, ами да...Ако сценарият е добър, ако Джамел Бенсала е на кормилото и ако отново съм със същите партньори, определено не бих имал нищо против.
Какво е за вас раздялата, една малка смърт или повод за много смях?
Просто раздяла, която те кара да искаш да се завърнеш възможно най-бързо.