Три нови ирландски филма и ретроспектива на корифея Нийл Джордан ще видят зрителите на наближаващия 8-и “София филм фест” (4 – 14 март). Това е първото по-компактно представяне на киното на “зеления остров” в България. Ретроспективата е наречена “Green Screen” и е посветена на актуалното ирландско председателство на ЕС. Организира се със съдействието на новооткритото посолство на Ирландия в София. Най-известният и награждаван филм в подборката е “Песен за едно разярено момче” (SONG FOR A RAGGY BOY) – носител на голямата “Кристален глобус” от фестивала в Карлови Вари, с победи също в Амиен и Копенхаген, с наградата на публиката в Любляна и приза за операторско майсторство на името на Хаскел Уекслър в Уудсток. Филмът е по истински случай от 1939 г. и разказва за смел мъж (звездата Ейдън Куин), изправил се срещу фашистките порядки във възпитателно училище. “Диско свине” (DISCO PIGS) e историята на една тийнейджърска любов в среда на насилие. Филмът е режисьорски дебют на Кирстен Шеридан, дъщеря на Джим Шеридън (“Моят ляв крак”, “В името на отца”). “Спомен за златната рибка” (GOLDFISH MEMORY) е лирична комедия за няколко влюбени двойки в днешен Дъблин и идва с наградата на публиката от последния фестивал в Лос Анджелис. Ирландия има собствено филмово производство от 1910 година, националният пионер е Сидни Олкот, работил в стила на Дейвид Грифит. След обявяването на независимостта на страната през 1922 г. и последвалата двегодишна гражданска война в Ирландия се установявява строга католическа цензура. От 1924г. до средата на 60-те над 3000 филмови заглавия са забранени, а повече от 8000 са малко или повече изрязани. През 30-те години ирландската тема става световно достояние с класически филми като “Човекът от Аран” (1934) на документалиста Робърт Флаерти, “Плугът и звездите” (1936) на Джон Форд. С истинско име Шон О’ Фиърна, бащата на уестърна е и най-известният ирландец в киното. Другите големи са Джон Хюстън, който умря като ирландец, отказвайки се от американския си паспорт малко след като завърши последния си филм “Мъртвите” (1987) по Джойс. През 1945 г. Лорънс Оливие снима в Ирландия масовите сцени на “Хенри V”, а през 1958 в Дъблин е построена модерната студия “Ардмор”, където после са заснети много холивудски продукции на историческа тема. През 70-те тя за няколко години става собственост на държавата и тогава неин директор е англичанинът Джон Бурман (“Ескалибур”). След 1982 г. студията е частна, а с националното филмово производство се занимава Ирландският филмов борд (IFB). Годишният му бюджет е около $ 5 млн., до 2005 г. важи решение на правителството за данъчни облекчения за филмово производство. Филмовият борд подкрепя около 10 игрални филма годишно. От 1956 г. Ирландия има свой кинофестивал в гр. Корк. Най-известните имена на ирландското кино са носителите на оскари Джим Шеридан и Нийл Джордан. Ретроспективата на Нийл Джордан е вторият ирландски аакцент на “София филм фест”. 54 годишният писател, саксофонист, революционер, бохем и според ирландския морал абсолютен пройдоха (включително много деца от различни жени) ще бъде представен с шест заглавия. “Фантазия има във всичките ми филми, дори в тези, които изглеждат реалистични. Да разкажеш една история е като да предприемеш пътешествие”, казва той. Джордан е роден в Слиго, пристанище в североизточна Ирландия, на 25 февруари 1950 г. Расте в Дъблин, учи история и литература. Докато работи в малки театри публикува сборника с разкази “Нощ в Тунис” [Night in Tunisia] (1976 г.), за който получава годишната литературна награда на в. “Гардиън”. Пише сценарии за Ирландската телевизия и BBC, публикува романа “Миналото” [The Past] (1980 г.). Като писател Джордан влиза в орбитата на Джон Бурман, който след няколко пропаднали проекта го кани за сценарен консултант в “Ескалибур” (1981). По време на снимките Бурман му слага в ръцете и камера, за да снима мейкинга на филма. След година Нийл Джордан дебютира с “Ейнджъл” (1982), политически трилър с герой от ИРА, работи за първи път със Стивън Риа. “Обичам да подбирам образи, чийто живот на пръв поглед изглежда разбираем, но постепенно се озовават в ситуации, в които не съществуват правила и на преден план излизат чувства и реалности, за които те не са подготвени.”, коментира Джордан. “Вълча компания” (1984) e фройдистки преразказ на “Червената шапчица”, решен като фентъзи хорър. Международно признание ирландецът получава с “Мона Лиза” (1986) – история на разрушителната любов на дребен гангстер с чернокожа лукс проститутка. Критиката отбелязва умението на Джордан да комбинира атмосфера от черните филми и елементи на насилие в сюжет, чието ядро е поетико-романтично. Следват скромни два холивудски опита – “Не викайте духове” (1988, Питър О’ Тул и Дарил Хана) и “Не сме ангели” (1989, Робърт де Ниро) – след които които режисьорът се връща на свой терен и прави личния “Чудото” (1991). Нийл Джордан става световно име с “Играчка-плачка” (1992), получава “Оскар” за оригинален сценарий и още 5 номинации. Един ранен ангел (Стивън Риа) опитва да се скрие от кошмара на околното насилие в една отчаяна любов. Като в старогръцка трагедия любовта е невъзможна, но е изкупителна за стари грехове. Отново в Холивуд Джордан снима пълния със звезди “Интервю с вампир” (1994, Том Круз, Брад Пит, Антонио Бандерас, Крисчън Слейтър, Кирстен Дънст). “Във вампирите ми хареса сюрреалистичното, потенциалът на фантазия. По същия начин бих харесал и кентавър – половин кон, половин жена.”, казва режисьорът. Въпреки световното признание Джордан не остава в Холивуд, връща се отново при любимите си ирландски сюжети. Снима мащабния “Майкъл Колинс” (1996) с Лиъм Нийсън в ролята на националния герой и веднага след това интимната психодрама “Синът на месаря” (1997). В последните години Нийл Джордан редува хоръри (In Dreams, 1999; новият му филм Me and My Monster, 2004) с със стилни римейки на класически жанрови филми - “Краят на аферата” (1999, с Рейф Файнс и Джулиан Мур, по романа на Греъм Грийн); “Честният крадец” (2002, с Ник Нолти, по култови черен филм “Играчът Боб” на Жан-Пиер Мелвил от 1955). Експериментира и със съвсем лични неща – като екранизирането на минипиесата на Самюел Бекет “Не аз” (2000) с единствен герой говореща човешка уста (Джулиън Мур).