Пресконференцията представяща българските филми в рамките на София Филм Фест, традиционно бе открита от директора на фестивала Стефан Китанов. Той каза, че амбициозната задача, която си е поставил- да представя родното ни кино пред нашата публика и чуждестранните журналисти и гости вече дава своите плодове. Миналата година благодарение на участието си на СФФ, ”Под едно небе” е отишъл на Московския фестивал, ”Коя е тази песен?” в Карлови Вари, ”Емигранти” – на най-големия балкански кинофорум в Сараево. ”Под едно небе” отпада в последния момент от програмата на Венеция, защото е селекциониран за Манхайм… Александър Янакиев пое нещата в свои ръце и даваше думата на екипите на българските продукции: - ”Шантав ден”(реж.- Силвия Пешева) – създателите му го определиха като ”съвсем нормален и човешки български филм”. При това – дебют. Филмът, който може би ще затвърди реномето на Весела Казакова на ”млада звезда”. Сценарият е бил готов през 1997 година, но екипът капка по капка е събирал средствата, необходими за реализацията му. - ”Мила от Марс” ( реж. Зорница София) – младата режисьорка застана сама пред заинтригуваните журналисти – тя е известна по-скоро като художник авангардист и автор на пърформанси и инсталации, отколкото като човек на киното. Нейният нов проект е наистина ”независим” – парите са по-малко, отколкото необходимите за заснемането на един клип, а на много от хората от екипа не е платено нищо – те участват в ”Мила от Марс”, ентусиазирани от възможността да направят нещо стойностно напук на всички спънки. Средната им възраст е почти… 27 години. Във филма са взели участие актьори от Дома за артисти ветерани и деца от Дом ”Ран Босилек”. - ”Хубава си, мила моя” (реж. Георги Дюлгеров) – още един проект реализиран на ”дружески и съдружески начала”. На участниците в него е обещан само процент от финансовите измерения на евентуалния успех на филма, представляващ изповедите на четири проститутки, базирани на обработен документален материал, събран от Георги Дюлгеров и Марин Дамянов в Сливенския затвор. Режисьорът сподели, че с удоволствие е работил с актриси като Илияна Китанова (не защото е съпруга на директора на СФФ), Ани Вълчанова, Радена Вълканова и Любов Любчева, творческата зрялост, на които е съвпаднала за съжаление с безвремието в българското кино и те не са могли докрай да реализират потенциала си. - ”Следвай ме” (реж. Дочо Боджаков) – филмът беше представен от сценариста Марин Дамянов. Оставаме с впечатлението, че ще бъдем свидетели на топъл, лиричен, интимен поглед към човешките взаимоотношения. Нежната душа на Дочо Боджаков не е могла да приеме кратката сцена с изстрели и насилие и на помощ е бил извикан Магърдич Халваджиян, за да я заснеме. - ”Другият наш възможен живот” (реж. Румяна Петкова) – нов поглед към проблемите на поколението на 40-50 годишните. Първата роля на Ваня Цветкова в киното след дългогодишно прекъсване, в цитатно парнтьорство с Иван Иванов. Дебют на Петър Дундаков като автор на музиката. Двама души се срещат след много години сред равносметки и катарзиси. Режисьорката Румяна Петкова явно се чувства в свои води и предаде увереността си на аудиторията, че няма и с новия си филм да изневери на тънкия си психологизъм и рафиниран поглед към света на героите си. - ”Чуй звездите” (реж. Михаил Мелтев) – сценаристката Невелина Попова (автор на сценария и на ”Другият наш възможен живот”) участва в екранизацията на любимия си разказ от Ангел Каралийчев. Мелтев сподели, че идеята на филма е как човек вторачен в собствената си ранимост и съдба, често не забелязва болезнеността на другите и жестоко ги наранява. От жанра на черната комедия през иронията към съвременната действителност, режисьорът в новата си лента се връща към притчовия драматизъм на модерната българска проза. Пресконференцията посветена на най-пресните образци на родното ни кино, завърши с представянето на ретроспективата на Рангел Вълчанов. Стефан Китанов обеща безплатни билети за прожекцията на комисията от НФЦ отхвърлила последния му проект, в съавторство с Георги Данаилов. Рангел Вълчанов показа на журналистите рентгеновите си снимки като най-новите си творчески постижения и синопсиса към тях – своята епикриза. Истински шаман на ироничното, той предизвика коментари сред публиката, че някои неща и хора остаряват като чехли, а други като катедрали, но общото впечатление след пресконференцията беше, че съвременното българско кино е младо по дух и е готово повече от всякога да провокира своята публика.