Катя Паскалева е родена в Петрич на 18 септември 1945 г. Завършва ВИТИЗ (днешния НАТФИЗ), където е приета от първия път и почти без подготовка. Учи в класа на Методи Андонов, а нейни състуденти са Стефан Данаилов, Илия Добрев, Стефан Мавродиев. Дебютира в киното през 1967 г. с малка роля в „Отклонение”. Сред известните й главни роли са още Стефка във „Вилна зона” (1975 г., реж. Едуард Захариев), Лиза Стрезова в „Звезди в косите, сълзи в очите” (1977 г., реж. Иван Ничев), Мария в „Спирка за непознати” (1989 г., реж. Иван Росенов), Милица в „Бедният Лука” (1979 г., реж. Яким Якимов). Редом с колежките си Невена Коканова, Емилия Радева, Милка Туйкова и Катя Чукова, тя игра и Станка в „Матриархат” (1977 г., реж. Людмил Кирков). „Казват, че лицето и не става за кино, а прави една от най-внушителните роли в българското кино - тази на Мария от филма „Козият рог”. Тя е от щастливките, които са имали късмета да работят с личности в киното и театъра като Боян Дановски, Методи Андонов, Леон Даниел, Крикор Азарян... Имала е и късмета в едни от най-интересните години - края на 60-те и началото на 70-те, да играе в прочутия тогава Пазарджишки театър, да се снима във филмите на Методи Андонов, Едуард Захариев, Иван Ничев, Людмил Кирков”, писа за нея преди време за нея вестник "Демокрация". Освен в Пазарджик, Катя Паскалева е играла и в драматичните театри в Толбухин и в Пловдив, и в Драматичен театър „София” . От 1985 г. бе в Държавния сатиричен театър Алеко Константинов. За да подготви моноспектакъла „Скитница” от Жан-Клод ван Итали, поставен на камерната сцена „Методи Андонов” в Сатиричния театър, преди няколко години тя излезе по софийските улици дегизирана като клошарка, а снимките й се появиха по първите страници на вестниците с най-невероятни заглавия, припомнят нейни почитатели. С името й се свързват редица театрални роли. На сцената Катя изигра Йовковата Албена, Нина Заречная в „Чайка" от Чехов, Розалинда в „Както ви се харесва” на Шекспир, Сара в „Любовникът” от Пинтър - това са някои най-забележителните е роли в театъра. През 1972 г. в Панама Катя Паскалева получава награда за женска роля във филма „Козият рог”, през 1973 г. - награда Фемина в Брюксел, през 1976 г. - отличие за принос в развитието на световното кино в Карлови Вари. През същата година получава и награда Златна роза за женска роля във „Вилна зона”. Сред другите отличия на Катя Паскалева са наградата на СБФД за женска роля за филма „Памет” (1986 г.) и наградата за поддържаща женска роля за филма „Ева на третия етаж” (1987 г.). През з 2001 г., на въпрос „Има ли нещо, за което да съжалявате в живота си?” тя отговори: „Доста такива неща има, разбира се. Но най-напред винаги търся причината и вината в себе си. Имам обаче и едно тотално съжаление за своя живот – че е преминал в условия, когато е трябвало да живея по предписания - говоря за системата, в която минаха 2/3 от живота ми. И по тази причина в мен не се е развило нито реално самочувствие, нито способност сама да владея нещата. Все още се усещам, че се озъртам, все още се хващам, че не вярвам в себе си. Има моменти, в които имам нужда някой да ми каже какво да правя - ето това са непоправимите поражения над природата ми, до известна степен осакатена от начина на живот, който бяхме принудени да водим”. Катя Паскалева, звездата от филма „Козият рог”, любимката на милиони зрители, не можа да се пребори с коварната болест, заради която претърпя операция в Париж и почина след дълго боледуване на 23 юли, 2002. Беше на 56 години. „35 години от живота й бяха едно обричане на българския театър и на кино, посвещение на милиони зрители, които я обичаха и на които тя подари себе си”, пишеше в съобщението от Съюзът на артистите в България по повод кончината й. Нет Фокус