Родена в Катовице, Полша на 23 декември, 1943 г., по времето когато страната е окупирана от Германия, Хана Шигула израства в Мюнхен, където по-късно учи езици и литература в градския университет. В началото на 20-те си години Шигула започва активно да се занимава с актьорска работа - първоначално в експерименталния Munich Action Theater. Там се среща с изключително талантлив като творец и много избухливия и непостоянен като човек актьор/режисьор/сценарист Райнер Вернер Фасбиндер. С хладната си и някак загадъчна красота, русокосата Хана Шигула стига до световното признание най-вече чрез незабравимите си изпълнения в неговите филми. От 1968 година нататък, актрисата играе в 20 филма на Фасбиндер и не прекъсва професионалните си връзки с режисьора, въпреки трудния му характер и известни творчески различия. Сред филмите й с Фасбиндер са "Love Is Colder Than Death" (1969), "Търговецът на четирите сезона" (1971),"Wild Game"1972),"The Bitter Tears of Petra Von Kant"1973), "Effi Briest" (1974), "The Third Generation" (1979), "Берлин Александерплац" (1980), и "Лили Марлен" (1981). А за удивителното й изпълнение в главната роля във филма на Фасбиндер "Бракът на Мария Браун" (1979), Берлинският кинофестивал почита Хана Шигула с приза за най-добра актриса. Без да е красавица от стандартен тип, можем накратко да определим Шигула като характерна звезда, чиято многостранен талант доминира над чисто физическите й дадености. По време на годините с Фасбиндер, Шигула се снима и в няколко филми, режисирани от известни европейски творци като Фолкер Шльондорф - "Circle Of Deceit" (1981), Годар - "Passion" (1982), Еторе Скола - "La Nuit de Varennes" (1982) и Анджей Вайда - "A Love in Germany" (1984). След ненавременната смърт на Фасбиндер през 1982, може да се каже, че Шигула повече или по-малко приема роли за пари. През 80-те години и американските зрители получиха възможност да се запрознаят с нея, чрез участията й в няколко телевизионни филма; тя игра Джени Линд в биографичния филм "Барнъм" (1986), появи се и в минисериала-многонационална копродукция "Петър Велики" (1986), и като майката на една от главните героини в телевизионния вариант на "Казанова" (1987). През 90-те я гледахме заедно с Кенет Брана и Ема Томпсън в "Мъртва отново" (1991) и в "101 Nights" (1995), като и в двата филма се опита да се скрие зад причудлив грим и странни костюми, но гласа й си остана безпогрешно неин. Нет Фокус