Харви Кайтел е роден на 13 май 1939 г. в Ню Йорк. Неговата майка е полякиня, а бащата -румънец. Тайните на актьорското майсторство Харви усвоява в прочутото "Актърс Студио" на Ли Страсбърг. Играе няколко години в неголеми театри извън Бродуей. Харви Кайтел е един от най-големите актьори на своето поколение. Снимал се е във филмите на повечето от великите режисьори на ХХ век: Робърт Олтмън "Бъфало Бил и индианците" (Buffalo Bill And The Indians, , 1976); Алън Рудолф "Добре дошли в Ел Ей" (Welcome To L.A., 1977); Ридл Скот "Дуелистите (The Duellists, 1977) и Телма и Луиз" (Thelma & Louise, 1991); Пол Шрайдър "Синя якичка" (Blue Collar, 1978); Бертран Таверние "Смърт на живо" (La Mort En Direct, 1980); Тони Ричардсън "Граница" (The Border, 1982) и др. Но както и за неговия основен партньор и приятел от редица филми Робърт Де Ниро, в чиято сянка Кайтел остава доста дълго време, особено важно е било сътрудничеството му с великия режисьор Мартин Скорсезе. Те се срещат за пръв път още през 1965 г., но в третата им съвместна работа "Мръсни улици" (Mean Streets, 1973) Кайтел се превъплъщава в образ, напомнящ самия режисьор - итало-американец, който изпитва сложни чувства, опитвайки се да осмисли своя произход. Творческият съюз между двамата се развива и задълбочава в следващите филми на Скорсезе "Алиса вече не живее тук" (Alice Doesn't Live Here Anymore, 1974), "Шофьор на такси" (Taxi Driver, 1976) и "Последното изкушение на Христос" (The Last Temptation Of Christ, 1988), в който актьорът представя на екрана твърде нетрадиционно образа на Юда. Две години по-рано той пресъздава и Пилат Понтийски в "Разследването" (L'inchiesta) на Дамяно Дамяни. През 90-те години Харви Кайтел работи много за независими продукции, с млади и дръзки, настроени към експериментаторство, режисьори. В частност, той допринася много за успеха на дебютния филм на Куентин Тарантино "Глутница кучета" (Reservoir Dogs, 1992). Участието на Кайтел в сложната и двусмислена роля в знаменитата творба на Ейбъл Ферара "Лошият лейтенант" (Bad Lieutenant, 1992) допринася за нареждането му сред най-големите филмови актьори на нашето време. Изключителен професионален успех за него е изпълнението на една от основните роли във филма на Джейн Кемпиън "Пианото" (The Piano, 1992). А почти култов статут завоюва след ролята си на "чистача" от най-добрия засега филм на Тарантино "Криминале" (Pulp Fiction, 1994). От 1983 до 1991 г. живее с актрисата Лорейн Брако, от която има дъщеря на име Стела. Сред най-ярките роли на Харви Кайтел през 90-те години е тази на Оги Урен от филма на Уейн Уанг "Дим" (1995). През 2000-ата година големият американски актьор се снима в България в низкобюджетната продукция "Сива зона", в която изпълни ролята на нацистски офицер. Нет Фокус