Режисьорът Анди Тенант казва, че винаги е искал да снима един цял филм в Ню Йорк, след като е заснел само отделни части от “Сватбен сезон” и “Бързата работа” в Манхатан. “Ню Йорк е идеалното място да направиш филм за срещите, на които ходят хората между 30 и 40 години”, смята той. “Това е мястото, на което всеки идва с идеята да постигне успех, да забогатее и да води по-добър живот”, казва Уил Смит. “Изворът на тази енергия е любовта, но често всички ние я подминаваме”. Осъществяването на проекта започва миналата пролет в модното бистро в Сохо “Балтазар”. Тенант избира да заснеме филма преимуществено в центъра на града на места, които рядко могат да бъдат видени във филмите. Историята се разиграва в квартала близо до 14-та улица, където се намират едни от най-прочутите нощни заведения в града. Няколко ключови сцени се разиграват в “Amp Lounge”, чийто прототип е действително съществуващото популярно заведение “Soho House”. “Най-вълнуващото нещо по отношение на филмите на Анди е начинът, по който изглеждат”, казва продуцентът Ласитър. “Той показва града такъв, какъвто не сме го виждали, а това е много ободряващо”. “Във филма са показани около 74 различни места в града”, пресмята изпълнителният продуцент Майкъл Тадрос, който е работил и върху други заглавия, заснети в Ню Йорк, сред които са “Умирай трудно ІІІ” и “Аферата “Томас Краун”. “Това е повече от всичко, взето заедно, през цялата ми 24-годишна кариера”. Дизайнерката на продукцията Джейн Мъски работи в тясно сътрудничество с местните власти, за да открие най-известните локали в Манхатан, където се събират много млади хора. “Джейн е невероятна”, споделя изпълнителният продуцент Мордонт. “Тя наистина напипа пулса на града”. “Разгледах всяко модно нюйоркско списание, до което успях да се добера”, разказва Мъски. “Сигурно съм купила около 40, като ги разглеждах непрестанно, за да разбера къде ходят хората”. Сред откритията е ултрамодерният ресторант “Rice to Riches”, разположен в шикозната част на Манхатан на име Нолита, която се намира в източната част на острова. “Това действително е последният писък на модата сред снек-баровете”, заявява дизайнерката. Други такива места са “Pop Burger” и “Little Pie Company”. Някои от по-романтичните места, които Хитч съветва своите клиенти да използват за срещи, са Сентръл Парк и остров Елис, който е мястото, през което емигрантите пристигат в Америка и което е известно с неповторимия си изглед към Статуята на свободата и пейзажа на целия Манхатан. Именно на острова Тенант заснема първата среща между Хитч и Сара. Една от малкото промени, които продукцията внася в музея на остров Елис, е добавянето на витрини, зад които са подредени исторически документи и най-вече митнически декларации и които са част от декорите на някои сцени. Екипът поставя надписи върху тях, че са филмов реквизит без историческа стойност, но въпреки това туристите, които посещават музея по това време, са очаровани и снимат много от тях. (Музеят остава отворен през цялото време на снимките). Витирините в последствие са подарени на музея, но без фалшивите документи зад тях.. Друга сцена, която показва старото и новото лице на града, е заснета на Рибния пазар Фултън в долен Манхатан, когато Сара води Хитч на готварски курс, който се провежда на ъгъла на пазара. “Сара е репортер в жълт вестник, така че винаги е осведомена какво се случва и знае къде да отиде”, обяснява Мъски. “Сара води Хитч на това място, чиято особеност е, че не всички знаят за него, а това силно го впечатлява, защото той осъзнава, че Сара е много по-наясно с обществения живот в града от него”. Това не означава, че Хитч е небрежен. Напротив, той живее в своя “команден център” – обзаведен от вътрешен дизайнер апартамент, разположен на един реално съществуващ таван. Тук той създава цялата организация по срещите на клиентите си. “Той има магнитна дъска, на която закачва графика на срещите, черна дъска, върху която записва разни мисли и компютър, който използва, за да прави проучвания. Има последната дума на техниката в ръцете си, както и най-хубавите шоколадови бонбони”, казва Мъски. Командният център на Хитч е построен от стъклени панели, пълни с аргон. “След натискането на един бутон през стъклото преминава електричество”, обяснява дизайнерката на продукцията. “То активира аргона, при което той става мътен и се зескрежава. Така прозрачното стъкло става матово и осигурява на Хитч поверителността, която му е нужна, така че никой не може да научи, че неговите клиенти получават професионална помощ, за да спечелят жената на сърцето си”. Това действително би било фатално за бизнеса му. Жилището на Сара, разположено в Сохо, наподобява това на Хитч с огромните прозорци, разкриващи чудесна гледка към центъра на града. Контрастът обаче е в това, че нейният апартамент е далеч по-уютен. В него има голяма маса за хранене, кухня с всичко необходимо и стени, украсени с картини и снимки от Куба. “Жилището й има много наситени цветове. То е топло и изпълнено с живот”, добавя Мъски. Операторът Андрю Дън, който работи за четвърти път с Тенант, тук вижда Манхатън в хиляди цветове. “Анди обича да има колкото се може повече багри”, обяснява той. “Той харесва отражения, огледала, както и още много други неща, които някой друг на негово място би отхвърлил”. Дън и Тенант ни представят един романтичен Ню Йорк, доста напомнящ на Париж. Създаването на такъв образ обаче е свързано с доста трудности. “Очевидно едната от тях беше свързана с голямата височина на сградите”, казва Дън. “На всяка улица има само тясна ивица слънчева светлина. Снимките обаче са през целия ден и се налага да поддържаш целостта на пейзажа, защото в противен случай ще отклониш вниманието на публиката от историята”. Двамата намират съюзник в лицето на Смит. “Най-хубавото нещо при него е, че разбира какво се опитваме да направим”, споделя Дън. “Той е наясно с работата на камерата и тънкостите на осветлението. Ако го накараш да направи нещо, той знае точно защо го искаш”. Тенант е изключително признателен и на дизайнерката на костюмите Марлен Стюарт и екипа й, които му помагат да пресъздаде точните нюанси на филма. “Работата им беше да придадат на целия проект онзи страхотен вид, който притежава самият Уил и те се справиха”, казва Тенант. Стюарт, която преди това е работила с Уил Смит в “Обществен враг”и “Али”, вижда Хитч като типичен нюйоркчанин, който е много хладнокръвен, но малко непостоянен. Някои дрехи са специално ушити за атлетичната фигура на актьора, но Стюарт го облича и в доста дизайнерски облекла. “Използвахме някои модели на Гучи и Прада, както и якета Етро”, разказва тя. “Опитахме се да разчупим малко стереотипите, най-вече по отношение на цветовете, като използвахме лавандулово и розово, както и райе. Това е нещо, което можете да видите върху най-добре облечените мъже в Милано”. Облеклото на Хитч е важна част от работата му, след като той е човекът, който инструктира другите мъже как да се подготвят за голямата среща. “Част от филма е за преобразяването”, отбелязва Стюарт. “Повечето от клиентите започват да изглеждат като Хитч в определен момент. Например, когато зрителите видят за първи път счетоводителя Албърт, той е облечен в костюм от ярък зелен габардин и бели чорапи. След няколко урока, той вече е доста по-наясно с модата, като носи по-тъмни дрехи, както и хубави джинси”. Сара също е в крак с модните тенденции, но има свой собствен стил. В началото тя е облечена в по-тъмна гама, носейки костюм с панталон, което отразява сериозното отношение, което има към професията си. С развитието на действието цветовете при нея стават по-светли, а силуетът – по-женствен. Героинята на Амбър Валета носи дизайнерски дрехи, така, както се полага на една хайлайф дама. “За нея използвахме тоалети на Прада, Ив Сен Лоран и прекрасните чанти на Хермес”, казва Стюарт. Бижутата, които актрисата носи във филма, са дело на Булгари. Джеймс много се забавлява по време на снимките. “Амбър искаше отново и отново да репетираме сцената с целувката”, шегува се той. “Тя чукаше на вратата ми всяка божа сутрин. Бях изтощен и имах и друга работа, но нея нищо не можеше да я спре”. Актьорите си създават силна духовна връзка с режисьора Тенант. Ева Мендес споделя: “Хубавото при него е, че е бил актьор, така че ни разбира чудесно. Той има отношение към теб и слуша онова, което му казваш, а това е фантастично. Не можеш да искаш повече”. Тенант връща комплимента на Мендес, като хвали и звездата във филма Уил Смит: “Уил има невероятни инстинкти. Обича да си играе с материала. На снимачната площадка никой друг не е като него. Той се отнася към всеки член от екипа с невероятно уважение. Тази страст и отношение са заразителни. Това са неща, които ни карат да работим още по-усилено”. Ако връзката между героите на Смит и Мендес е романтичният център на филма, отношенията между Смит и Джеймс са извор на множество комични моменти. “Между тях има някаква химия, която предизвиква смях и забавление”, отбелязва продуцентът Зий. “Невероятно забавно беше да ги наблюдаваш как работят и се шегуват с целия екип”. Един от епизодите, при заснемането на който екипът се пръсва от смях, е сцената, в която Албърт показва на Хитч своя собствен танц. “Повечето мъже смятат, че се справят чудесно на дансинга, но в 90 процента от случаите положението е катастрофално. Въпреки това те си казват: “На нея наистина й харесва”, отбелязва Джеймс. Дори тези смешни моменти допринасят за разкриването на темите, които засяга историята. “Основното тук е, че всеки от нас лесно може да се постави на мястото на героите и да се вживее в проблемите им”, смята Зий. “Когато те ги преодоляват, всички ние изпитваме чувство на облекчение. Това ни дава надежда, че и в нашия живот ще има любов и романтика”. “Надявам се мъжката част от публиката да се замисли върху това колко много усилия полага Хитч, за да удовлетвори една жена. На някои от нас ни отнема по 16 часа на ден, 5 дни в седмицата да бъдем дърводелци, лекари или баскетболисти. Тогава как смятате да съхраните най-ценната връзка в живота си, без да отделяте време и енергия за нея?”. Не само мъжете ще бъдат онези, които ще размишляват върху проблемите, които разглежда филмът. Ева Мендес казва: “Ние, американците, вземаме уроци по всичко, с изключение на някои от най-важните неща в живота като родителството, срещите с други хора или човешките отношения като цяло. Смятам, че момичетата също биха искали да имат един Хитч, който да ги съветва и напътства”. В края на краищата, не съветите на Хитч за начините на обличане, вътрешният дизайн или модните заведения са основното, въпреки че не са излишни. “Филмът е за това как да изведем на преден план най-доброто от нас”, завършва Тенант, “без в същото време да се страхуваме да разкрием слабостите или недостатъците си, както и всичко останало, което ни различава от другите и ни прави това, което сме”.