За малко нека да забравим за Холивуд и неговите „законови” стереотипи и да погледнем през призмата на изкуствоведите. През изминалите три дни /от 15 до 17 май/ се състоя конференцията „Изкуствоведчески четения 2008” , организирана от Института по изкуствознание към БАН. Освен текстове за кино, бяха представени изследвания за балет и изобразително изкуство, както и разсъждения на театрални и музикални теми. Сред най-интересните доклади се откроиха както такива на млади учени, така и на изследователи със солиден опит в областта на киното. Д-р Петя Александрова ни разказа за френското филмово присъствие на българския екран, а Петър Кърджилов припомни за отразяването на Деветоюнския преврат от 1923 г. в немската кинохроника. Доц. Ингеборг Братоева - Даракчиева ни върна отново към Фатих Акин и най-новия му филм „На прага на рая”, който неотдавна мина по екраните, а Геновева Димитрова нарече Никита Михалков „стратег на новия руски утопизъм”. Върнахме се на Балканите с изследването на проф.Александър Янакиев за киноразпространението на полуострова в началото на миналия век. От Източна Европа се пренесохме в лоното на индо-европейското семейство - текстът на Д-р Андроника Мартонова ни заведе в Югоизточна Азия и по –специално в Индия – за да ни обясни за вплитането на ритуала „Дургапуджа” като драматургичен код в индийската филмова сценаристика. Костюмът и научно - фантастичното кино – това е горещата и определено интересна тема, която вълнува и Д-р Елена Тренчева, млад учен, който от света на модата прекрасно се прехвърля в света на тежката науката за седмо изкуство. Да погледнем към големите имена в българското кинознание - Проф. Мая Димитрова свърза в своя текст три филма „Бел Епок”/1992/, „Рокада”/1987/ и „Внимание, лъст”/2007/ с три важни исторически момента. А д-р Надежда Маринчевска защити честта на анимационното кино и ни показа сюрреалистичния свят на чешкия художник и аниматор Ян Шванкмайер. Ако не сте гледали негови филми – определено си заслужава да се потопите в неговия свят!