“Първият път, когато публиката се срещна с Грейси, тя беше с временно променен външен вид”, отбелязва дизайнерката Дийна Епъл, номинирана от Гилдията на дизайнерите на костюми през 1999 г. за работата си върху “Остин Пауърс: шпионинът любовник”. “Това не беше нещо, което е част от нейна вътрешна промяна, а просто поредното прикритие. Тя си беше все още агент на ФБР”. След конкурса, в продължението на филма, тя отново е в синия си работен костюм, измачканата бяла блуза и удобните обувки, с конската си опашка, от която стърчат кичури във всички посоки. За нейно нещастие обаче, този комфорт не трае особено дълго. Преди да е успяла да се наслади напълно на чувството, че е стъпила здраво на земята, е натикана в ролята на обществена личност, която изисква, както смята шефът й, “изглаждане на някои остри ръбове”. На сцената се появява Джоел, който е нает от Бюрото да се грижи за косата, грима, дрехите, поведението и, представяте ли си, аксесоарите за нова й роля на най-прочутото лице на ФБР. Зад измисления герой Джоел всъщност се крие Епъл, която създава и аранжира облеклата във филма. “Избрахме костюм, който символизира професионализъм, като потърсихме начин да постигнем силен контраст, така че когато тя влезе в стаята, пред погледа ни веднага да изпъкне метаморфозата, която е преживяла”, разказва Епъл. “Използвахме блестящи и лъскави материи, които не са подходящи за работа, токчета, които са прекалено високи, цветова гама, доминирана от розово, коралово и жълто, а накрая я накичихме с перли, носни кърпички и неприлично големи обици, като всичко това символизира нейното отдалечаване от хората, с които до този момент е работила рамо до рамо”. “В една от сцените”, продължава дизайнерката, “тя нахълтва в офиса на ФБР в Лас Вегас, носейки ярко жълто сатенено палто, с което привлича вниманието на всички там и изглежда абсолютно не на място. Самата тя не е наясно в какво точно се е превърнала.” Очарована от любовта на почитателите си и желаейки да им даде онова, което искат, а те искат ослепителната Грейси Харт, в която са се влюбили, тя започва все повече да харесва новия си облик и да се чувства удобно в него. “След девет месеца тя се е превърнала в кукла Барби, каквато се е заклела преди това никога да не става”, казва Паскин. “Сега тя пътува с куфари “Фенди” и цяла козметична чанта. Накрая осъзнава, че може би всичко това е грешка и че трябва да се върне към истинското си “аз”. Всичко това обаче е прелюдия към истинското предизвикателство за Епъл, която много се забавлява, когато трябва да изработи костюмите за посещението на Стан и Грейси в клуба. Двамата отиват там под прикритие, облечени като вегаски танцьорки (с други думи, нещо подобно на Тина Търнър като визия), с цел да намерят важен свидетел. Джоел, разбира си, също тръгва с тях, но само защото иска да прекара вечерта навън. Костюмът на Сандра Бълок не само трябва да изглежда страхотно, но и да е подходящ за няколко ключови момента във филма, сред които са излизането на сцената в клуба и епизода под водата. Като остроумна добавка, той е снабден с огромна корона и опашка от пера, които правят качването и слизането от всякакви превозни средства почти невъзможно. Подготовката на Епъл за работата по тези облекла включва посещения на няколко шоу-програми в Лас Вегас, като Jubilee и La Cage Aux Folles. Накрая тя измайсторява патешкожълт ансамбъл, който нарича “екстравагантност на части. Той включва пола с кристали Сваровски, осем пласта щраусови пера, боядисани в розово и жълто, диамантена огърлица и блестящо боди от ликра. Целта беше да постигнем идеалната комбинация между комедийния елемент и дизайна”. “Идеята беше много забавна, когато ни хрумна”, признава Бълок. “След пет дена снимки вече не ми беше толкова смешно. Приличах на Голямото пиле от “Улица “Сезам”. Да кажем, че това не е нещо, което бих облякла, за да отида на среща.” Епъл изработва за Сам, чиято роля изпълнява Реджина Кинг, подобен костюм а ла Тина Търнър, който е допълнен с главозамайващо високи токчета и перука, както и тоалет а ла “Голямо пиле” за Дидрих Бейдър в ролята на Джоел. Работата никак не е лека. “Санди трябваше да разнася тази огромна корона от пера наоколо, докато танцува, след което имаше главоболие в продължение на пет дена”, разказва Паскин. Освен това материите невинаги са от най-приятните. “Облеклата са изработени като автентични ласвегаски сценични костюми”, споделя Бълок. “Доста са крещящи и не много удобни, а на нас ни се налагаше наистина да ги носим и да се движим в тях. Двете с Реджина много внимавахме какво ядем, защото трябваше до края да се побираме в тях. След това обаче отново започнах да ям понички. Разбира се, наложи се да се правят нови снимки и трябваше да си гълтам корема, за да се вмъкна отново в това нещо”. В другата крайност се намира техническия консултант по въпросите, свързани с ФБР, сержант Том Флечър, който трябва да следи дали костюмите, носени от агентите на Бюрото, са достатъчно автентични. “Във филма всичко е много по-леко”, признава Флечър. “Нашата екипировка обикновено тежи между 35 и 45 килограма, в зависимост от това какво точно носим. Във филма теглото й е около 10, 12 килограма. Всички оръжия бяха пластмасови”.